Потребител:ShadeOfGrey/14th Waffen Grenadier Division of the SS (1st Galician): Разлика между версии

На 13 юли съветските войски под командването на маршал [[Иван Конев]] започват атаката си. До следващия ден те разбиват германска дивизия на север от 13-ти корпус и отблъскват опит за германска контраатака. На 15 юли [[1-ва танкова дивизия (Вермахт)|1-ва]] и [[8-а танкова дивизия (Вермахт)|8-а танкова дивизия]] заедно с един30-ти полк от дивизия „Галиция“ (30-ти) са разгърнати в контраатака срещу проникването на съветските войски в района на Колтив. Съветската 2-ра въздушна армия в рамките на пет часа извършва 3288 самолетни полета и хвърля 102 тона бомби върху тях по време на контраатаката.{{hrf| автор = Logusz | година = 1997 | страници = }}{{без страници}} На 18 юли полевият заместващ батальон на дивизията успява да избегне обкръжение. Според командира на батальона 11 офицери, 54 подофицери и 954 успяват да се избягат на запад към 21 юли 1944 г. Останалата част от 13-ти корпус, състоящ се от над 30 000 германски и украински войници, е обкръжен в района на Броуди.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }}

В рамките на обкръжението галицийските войски имат задача да защитят източния периметър близо до [[Подгорецки замък]], град Подхирци и Олеско.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }} На 19 юли съветските войски съсредоточават атаката си върхусрещу товаобкръжението в района, коетокойто смятат за най-слабатаслаб, мутози точка,на сравнително неопитната Галицийска дивизия.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }} 29-и и 30-ти полк от дивизията, подкрепяни от артилерийския полк на дивизията, оказват неочаквано яростна съпротива. Контролът над Подхирци се сменя неколкократно, преди съпротивата на галицийците да бъде преодоляна в късния следобед, а. приПри Олеско голяма съветска атака използваща танкове [[Т-34]] е отблъсната от дивизионните фузилиерски и инженерен батальон.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }}

На 20 юли германските дивизии в джоба се опитаха да пробият, което отчасти се провали, тъй като дъждът от предишния ден направи пътищата непроходими за бронята на III танков корпус, който нападаше на север, за да освободи заловените сили въпреки ранните успехи. <ref name="mitchum">{{Cite book|last=Mitcham|first=Samuel W|title=The German Defeat in the East, 1944 – 45|year=2007|publisher=[[Stackpole Books]]|location=Mechanicsburg, PA|isbn=978-0-8117-3371-7|pages=74 – 86}}<cite class="citation book cs1" data-ve-ignore="true">Mitcham, Samuel W (2007). </cite></ref> До този момент 30 -ият и 31 -и полк на дивизията бяха унищожени в боеве. Втори опит за пробив на Германия, който започна в 1:00&nbsp;на 21 юли завърши с неуспех. {{Превръщане|10|mi|km}} западно от джоба, обаче, германски танково -гренадирски полк, наречен „8 -та танкова дивизия“, проби съветските линии и за кратко установи контакт с джоба на Броуди, което доведе до съобщение, изпратено в 19.07 часа на 21 Юлиюли от XXXXVIII. Pz.Kps до 1 танкова армия, отчитаща „5000 души от XIII. АК. след като е бил спасен - – последвано от второ съобщение, изпратено на 23 юли, в което се съобщава за 8- – 10 000 мъже и накрая на 26 юли. Танкова дивизия съобщи, че е „взела приблизително 15 000 войници“, включително приблизително 400 галицийци, преди да бъде отблъсната. <ref name="mitchum" /> До края на този ден, пред огромните съветски атаки, 14 -та дивизия като цяло се разпадна. <ref name="mitchum" /> Късно на 19 юли германският командир Фриц Фрайтаг се отказа от командването си и бе повикан на служба с XIII. Персонал на АК. След това командването на дивизията беше дадено на генерал Линдеман, командир на 361. Inf.div. Фрайтаг остана с щаба на корпуса и не сформира бойна група и се насочи на юг <ref name="mitchum" /> Някои украински щурмови групи останаха непокътнати, други се присъединиха към германските части, а други избягаха или се стопиха. Украинският 14 -ти батальон SS Fusilier, който в този момент също до голяма степен се беше разпаднал, дойде да формира тила на това, което остана от целия 13 -ти корпус. Като държеше град [[Билий камин (Лвовска област)|Били Камин]], той даде възможност на части или заблуди да избягат на юг и успя да издържи на няколко опита на СССР да го завладее. До вечерта на 21 юли той остава единственото непокътнато звено на север от река [[Западен Буг|Буг,]] въпреки че няколко от неговите бивши членове, например Николай Филипович, записват, че „до 19 юли в базирания батальон има хаос без командване, без заповеди, без боеприпаси '. <ref name="mitchum" />