Разлика между версии на „Потребител:ShadeOfGrey/Кална локва“

м
редакция без резюме
м
м
Общо 81 999 мъже се записват за служба в дивизията. От тях 42 000 са призовани по време на първата фаза на вербуване, която се провежда през май и юни 1943 г. От тях 27 000 са счетени за годни за военна служба, а 13 000 са зачислени.{{hrf| автор = Logusz | година = 1997 | страници = 75 }} За да се повишат цифрите за набиране, минималното изискване за височина е намалено от 1,65 m на 1,61 m.
[[Файл:Stanowisko_armaty_przeciwpancernej_Pak_38_kal._50_mm_(2-1994).jpg|мини|Войници от 14-та СС дивизия с [[PaK 38|противотанково оръдие PaK 38]] на Източния фронт, март 1944 г.]]
 
== Боен път ==
=== Антипартизански действия с бойна група Байерсдорф ===
В средата на февруари 1944 г. дивизията получава заповед да сформира бойна група, под името Байерсдорф, за действия срещу съветските и полските [[партизани]]. Действа в района на [[Замошч]] заедно с елементи от 5-и полк, докато елементи от 4-ти полк са изпратени в района на [[Броди]]. Бойната група изпълнява задълженията си достатъчно добре и получава рядката похвала на германския фелдмаршал [[Валтер Модел]].{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 }}
 
=== Броуди ===
През юли дивизията е изпратена в района на Броди, където [[Лвовско-Сандомежка операция|се водят тежки боеве]], и е придадена към 13-ти армейски корпус.{{hrf| автор = Logusz | година = 1997 | страници = }}{{без страници}} Заедно с шест непълни немски пехотни дивизии, Галиция отговаря за задържането на фронт с приблизителна дължина от 80 km.{{hrf| автор = Logusz | година = 1997 | страници = }}{{без страници}} На 8 юли 13 -ти корпус е прехвърлен към 1-ва танкова армия.{{hrf| автор = Logusz | година = 1997 | страници = }}{{без страници}} Галицийската дивизия е поставена в резерв. Разположени в Броуди са 29-и, 30-ти, 31-ви полк на дивизията, фузилиерски и инженерен батальон и нейния артилерийски полк. 14-ти полеви заместващ батальон на СС е разположен на 24 km зад другите части.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }}
 
На 13 юли съветските войски под командването на маршал [[Иван Конев]] започват атаката си. До следващия ден те разбиват германска дивизия на север от 13-ти корпус и отблъскват опит за германска контраатака. На 15 юли [[1-ва танкова дивизия (Вермахт)|1-ва]] и [[8-а танкова дивизия (Вермахт)|8-а танкова дивизия]] заедно с 30-ти полк от дивизия „Галиция“ са разгърнати в контраатака срещу проникването на съветските войски в района на Колтив. Съветската 2-ра въздушна армия в рамките на пет часа извършва 3288 самолетни полета и хвърля 102 тона бомби върху тях по време на контраатаката.{{hrf| автор = Logusz | година = 1997 | страници = }}{{без страници}} На 18 юли полевият заместващ батальон на дивизията успява да избегне обкръжение. Според командира на батальона 11 офицери, 54 подофицери и 954 успяват да се избягат на запад към 21 юли 1944 г. Останалата част от 13-ти корпус, състоящ се от над 30 000 германски и украински войници, е обкръжен в района на Броуди.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }}
 
В рамките на обкръжението галицийските войски имат задача да защитят източния периметър близо до [[Подгорецки замък]], град Подхирци и Олеско.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }} На 19 юли съветските войски съсредоточават атаката си срещу обкръжението в района, който смятат за най-слаб, този на сравнително неопитната Галицийска дивизия.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }} 29-и и 30-ти полк от дивизията, подкрепяни от артилерийския полк на дивизията, оказват неочаквано яростна съпротива. Контролът над Подхирци се сменя неколкократно, преди съпротивата на галицийците да бъде преодоляна в късния следобед. При Олеско голяма съветска атака използваща танкове [[Т-34]] е отблъсната от дивизионните фузилиерски и инженерен батальон.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }}
 
На 20 юли опитът на обкръжените германски дивизии да пробият се проваля въпреки ранните успехи.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }} До този момент 30-ти и 31-ви полк на дивизията са унищожени по време на боевете. Втори опит за пробив започва в 1:00 на 21 юли и завършва отново неуспех. На запад германски танково-гренадирски полк успява да пробие съветските линии и за кратко установява контакт с обкръжените войски край Броуди. Преди да бъде отблъснат полкът спасени са около 3400 войници, от които 400 галицийци.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }} До края на деня, под натиска на съветските атаки, дивизията се разпада.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }} Командирът Фриц Фрайтаг се отказва от командването и постановява, че в последвалия опит за пробив оцелелите ще се спасяват поотделно. Той и неговият щаб сформират бойна група и се отправят на юг, изоставяйки дивизията.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }} Някои украински щурмови групи остават непокътнати, други се присъединяват към германски формации, бягат или са унищожени. Украинският 14-и фузилиерски батальон, който до голяма степен се е разпаднал, формира тила на остатъците от 13-ти корпус. Заемайки град [[Билий Камин]] дава възможност на известен брой оцелели да избягат на юг и успява да устои на няколко съветски опита да завладеят града. До вечерта на 21 юли батальонът остава единствената непокътната единица северно от [[река Буг]].{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }}
 
В ранната сутрин на 22 юли 14-и фузилиерски батальон изоставя Биле Камин. Към този момент обкръжението е с размери само 6 на 8 километра. Германските и галицийските войници са инструктирани да атакуват с всичко, което разполагат и да се придвижват напред, докато не пробият или са унищожени.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }} Усилията им са достатъчни да преодолеят съпротивата на съветската 91-ва танкова бригада и пехотна ѝ подкрепа, и да избягат с хиляди. Останалата част от обкръжението е унищожено до вечерта на 22 юли.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }}
 
Въпреки тежките боеве, дивизията запазва своята дисциплина и някои от нейните членове в крайна сметка успяват да пробият обкръжението. От приблизително 11 000 галицийски войници, разположени в Броуди, около 3000 успяват почти веднага да влязат отново в дивизията. Приблизително 7400 са отбелязани като изчезнали по време на битка.
 
== Използвана литература ==