Готическа архитектура: Разлика между версии

Център на религиозните реформи в средновековна Франция е [[абатство Клюни]] – най-старият манастир на ордена на [[бенедиктинци]]те в [[Бургундия]]. Библиотеката на манастира наброява 570 [[манускрипт]]а и е сред най-големите в тогавашна Европа. Именно тук отделят голямо значение на укрепването на църквата като духовно учреждение и разработват свой тип [[базилика]], която най-добре да съответства на условията на реформираната католическа [[литургия]].<ref>Boney, Jean (1985). French Gothic Architecture of the Twelfth and Thirteenth Centuries. ISBN 0-520-05586-1.</ref>

==== Катедралата Санс ====

По модела на Сен Дени, катедралата в Санс се превръща в първата завършена готическа катедрала. <ref>Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins, p.128 ISBN 0-7126-1279-3.</ref> Построена е между 1135 и 1164 година. Тук са използвани нови сводове с шест части над кораба, придавайки на сградата изключителна ширина и височина. Тъй като сводовете от шест части разпределят теглото неравномерно, те се поддържат от редуващи се масивни квадратни пилони и по-тънки кръгли колони.<ref name="MignonMig">Mignon,Olivier(2015).Architecture des Cathédrales Gothiques(in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref>,<ref>Renault, Christophe; Lazé, Christophe (2006). Les Styles de l'architecture et du mobilier (in French). Gisserot. ISBN 9-782877-474658.</ref> Тя има голямо влияние върху готическия стил не само във Франция, но и в Англия, защото нейният майстор строител, Уилям от Сенс , е поканен в Англия и въвежда ранните готически елементи в реконструирания кораб. на катедралата Кентърбъри.

Катедралата Санлис е построена между 1153 и 1191 г. Дължината й е ограничена от скромния бюджет и от разположението на сградата до градската стена. Подобно на катедралата Санс, тя е съставена от кораб без трансепт, ограден от един -единствен залог. Хорът, подобно на Сен Дени, е заобиколен от параклиси. Височината има три нива, включително големи трибуни. Подобно на Санс, катедралата Санлис има редуващи се силни и слаби стълбове, за да поемат неравномерната тяга от сводовете от шест части. Сградата претърпява значително обновяване през 13 -ти и 16 -ти век, включително нова кула и нови интериорни декорации. Много от ранните готически елементи са изпълнени с ярка и по-късна декорация.<ref name="MignonMig">Mignon,Olivier(2015).Architecture des Cathédrales Gothiques(in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref>

Катедралата в [[Ноайон]], започната между 1150 и 1155 година, е първата от поредицата известни катедрали, които се появяват в [[Пикардия]], проспериращ регион на север от Париж. Градът е с важна връзка с френската история, като място за коронация на Карл Велики и на ранния френски крал Хюго Капет. Новата катедрала все още има много романски черти, включително изявени трансепти със заоблени краища и дълбоки галерии, но въвежда няколко готически нововъведения, включително четвъртото ниво, трифориум-тесен проход между приземната галерия, трибуните и горното ниво, Найон също използва масивни сложни стълбове, редуващи се с кръгли колони, необходими поради неравномерното разпределение на теглото от сводовете от шест части.<ref>Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins. ISBN 0-7126-1279-3.</ref> Източният край има пет параклиса и три нива на прозорци, създаващи поток от светлина в кораба.<ref name="MignonMig">Mignon,Olivier(2015).Architecture des Cathédrales Gothiques(in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref>

Катедралата „[[Нотр Дам (Лан)|Нотр Дам от Лан]]“ (започната около 1190 г.) е построена по същото време като Нотр Дам дьо Пари и е също толкова голям проект, но има поразително различен вид. Лан е построена на върха на хълм, висок сто метра, което го прави видим от голямо разстояние. Върхът на хълма налага специална тежест за строителите; всички камъни трябва да бъдат пренесени до върха на хълма в каруци, теглени от волове. Воловете, които извършват работата, са почетени със статуи на кулата на готовата катедрала.<ref name="MignonMig">Mignon,Olivier(2015).Architecture des Cathédrales Gothiques(in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref>

„Нотр Дам от Лан“ също е необичайна заради петте си кули; две на западната фасада, две на трансептите и осмоъгълен купол. „Нотр Дам от Лан“, както повечето ранни готически катедрали, има четири вътрешни нива. Лан също има редуващи се осмоъгълни и квадратни стълбове, поддържащи кораба, но те се опират на масивни стълбове, направени от камък, като му придават по-голяма хармония и по-голямо усещане за дължина. <ref>Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins. ISBN 0-7126-1279-3.</ref> Новата катедрала е с необичайна по форма; апсидата на изток е плоска, не заоблена, а хорът е изключително дълъг, почти толкова дълъг, колкото корабът. <ref name="MignonMig">Mignon,Olivier(2015).Architecture des Cathédrales Gothiques(in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref>Друга забележителна черта на катедралата в Лан са трите големи розетни прозорци, един на западната фасада и два на трансептите.(Остават само западните и северните прозорци). Друга необичайна особеност в Лан е свода на кулата с пресичащия го трансепт, най-вероятно вдъхновена от църквите на норманското готическо абатство в Кан.<ref name="MignonMig">Mignon,Olivier(2015).Architecture des Cathédrales Gothiques(in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref>

Новият стил илюстрира амбициите на френските крале от династия Капетинги и по-специално на Филип II Август, който управлява от 1180 до 1223 г. Той постепенно разширява властта си извън <ref>Ил дьо Франс</ref>, за да поеме господството над Нормандия, Бургундия и Бретан. Кралят побеждава коалиция от английски, германски и фламандски сили в [[битка при Бувин|битката при Бувин|]] през 1214 година, превръщайки Франция в най-мощната и просперираща държава в Европа. Той ограничава властта на френските благородници и предоставя статут на богатите търговци и градската буржоазия, които стават важни спонсори при строежа на катедрали. Кралят основава [[Парижкия университет]] и самият е голям строител. Той павира улиците на Париж и построява първата стена около града, продължава строителството на [[Нотр Дам дьо Пари]] и построява крепостта Лувър.

Работата е почти завършена до 1225 година, като архитектурата, стъклописите и скулптурата са налични, въпреки че седемте колони все още се възстановяват. Катедралата е официално преосветена едва през 1260 година в присъствието на [[Луи IX]]. Оттогава са направени само няколко промени, включително добавянето на нов параклис, посветен на [[свети Пиат от Турне]] през 1326 година, и покриването на хоровите колони с мазилка и добавянето на мраморни релефи зад параклисите през 1750-те години. <ref>Houvet, E (2019). Miller, Malcolm B (ed.). Chartres-Guide of the Cathedral.Éditions Houvet. p. 12. ISBN 2-909575-65-9.</ref>

Новата катедрала е с дължина 130,2 метра и височина 30 метра на кораба, по-дълга и по-висока от Нотр Дам дьо Пари. <ref>Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France.p.21. ISBN 978-2-7373-6535-5</ref> Тъй като катедралата е построена с новия тип [[аркбутан]]и, стените са по-стабилни, което позволява на строителите да премахнат нивото на галерията, за да имат повече място за прозорци.<ref>Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French).Éditions Ouest-France.p.21 ISBN 978-2-7373-6535-5]</ref>

По-ниските части на западния портал (1134-1150) са ранно готически. Порталите на северния и южния трансепт са висока лъчиста готика, както и скулптурата на шестте портала от тринадесети век. Кулата на северната фасада е по-късна [[пламтяща готика]]. <ref>Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins, p.131. ISBN 0-7126-1279-3.</ref> Шартър все още има голяма част от оригиналния си средновековен витраж, известен с наситения си цвят, наречен шартърско синьо. <ref>Watkin, David (1986).A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins,p.131. ISBN 0-7126-1279-3.</ref>

Катедралата в Реймс е традиционното място за коронация на династията [[Капетинги]] и поради тази причина и е придадено специално величие и значение. <ref>Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins. ISBN 0-7126-1279-3.</ref> Пожар през 1210 г. унищожава голяма част от старата катедрала, давайки възможност за изграждане на по-амбициозна структура, работата започва през 1211 година, но е прекъсната от местен бунт през 1233 г. и се възобновява едва през 1236 г. Хорът е завършен до 1241 г., но работата по фасадата започва едва през 1252 година и е завършена едва през 15 век, с завършването на камбанариите.<ref>Mignon, Olivier (2015).Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France.p.26. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref>

За разлика от катедралите на ранната готика, Реймс е построена само на три нива, вместо на четири, което дава по-голямо пространство за прозорци в горната част. Тя също използва по-усъвършенствани нервюри с четири части, което позволява по-голяма височина и повече хармония на кораба и хора. Вместо редуващи се колони и стълбове, сводовете се поддържат от заоблени арки, всеки от които е заобиколен от група от четири прикрепени колони, които поддържат тежестта на сводовете. В допълнение към големия прозорец [[розетен прозорец|розета]] на запад, към трансептите и над порталите на западната фасада са добавени по-малки розетни прозорци, заемайки мястото на традиционния тимпан. Друга нова декоративна функция е сляпа ажурна аркада, прикрепена както към вътрешните стени, така и към фасадата. Дори контрафорсите са получили сложна украса; те са увенчани с малки ниши, съдържащи статуи на светци, които са увенчани с заострени върхове. Повече от 2300 статуи покриват предната и задната страна на фасадата. <ref name="MignonMig">Mignon,Olivier(2015).Architecture des Cathédrales Gothiques(in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref>

Катедралата в Амиен е започната през 1220 година с амбицията на строителите да построят най-голямата катедрала във Франция и те успяват. Тя е дълга 145 м (476 фута), широка 70 м (230 фута) на трансепта и има площ от 7700 м2 (83 000 квадратни фута).<ref>Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France.p.28. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref> Корабът е завършен през 1240 година, а хорът е построен между 1241 и 1269 година.<ref>Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French).Éditions Ouest-France.p.28. ISBN 978-2-7373-6535-5</ref> Необичайно е, че са известни имената на архитектите: Робер де Лузарш и Томас и Рено Кормон. Техните имена и изображения се намират в лабиринта на наоса.<ref name="MignonMig">Mignon,Olivier(2015).Architecture des Cathédrales Gothiques(in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref>

Огромният размер на катедралата изисква основи с дълбочина 9 м (30 фута). Корабът има три части и шест кръстовища, докато хорът има двойни колатерални подпори и завършва в полукръгъл деамбулаторий със седем параклиса. Издигането на три нива е при Амиен, подобно на Реймс, предхожда катедралата в Шартър, но са значително по-различни. Големите аркади имат височина осемнадесет метра, равна на комбинираните височини на трифориума и високите прозорци над тях. Трифориумът е по-сложен от Шартър и има тройни ниши с прозорци във форма на триъгълник, съставени от два тънки заострени прозорци с ланцет, завършващи с прозорец - розета, подобна на детелина. <ref>Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France.p.28. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref> Високите прозорци също имат поразително сложен дизайн; в наоса всеки е съставен от четири високи ланцетни прозорци, увенчани с три малки рози; докато в трансепта горните прозорци имат цели осем отделни ланцета. <ref>Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France. p. 28. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref>

Сводовете имат изключителна височина от 42,4 м (139 фута). Те се поддържат от масивни стълбове, съставени от четири колони, които придават на кораба поразително усещане за вертикалност. Височината на стените, става възможна чрез високите летящи подпори, които правят два лъча към стената с подкрепата на елегантна система от арки.<ref>Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French).Éditions Ouest-France. p.28. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref>

В екстериора най-забележителната високо готическа особеност е качеството на скулптурата на трите веранди, украсени изцяло с петдесет и две статуи оцелели в първоначалното им състояние. Най-известните са на централния портал на запад, посветен на Страшния съд, и доминиран от статуята на Христос, даващ благословия, която е на централната колона на вратата. <ref>Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France. p. 29. ISBN 978-2-7373-6535-5</ref>По време на интензивното почистване на катедралата през 1992 година са открити следи от боя, което показва, че цялата скулптура на екстериора първоначално е боядисана с ярки цветове. Това понякога се възпроизвежда сега чрез прожектиране на цветна светлина върху катедралата през нощта. <ref>Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France. p. 29. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref>

Докато повечето високо готически катедрали обикновено следват плана на Шартър, катедралата в Бурж поема в друга посока. Тя е построена от епископ [[Анри де Сюли]], чийто брат, Ед дьо Сюли, е епископ на Париж, а построяването следва Нотр Дам дьо Пари, а не Шартър. Подобно на Шартър, строителите опростяват вертикалния план до три нива; големи аркади, трифориум и високи прозорци. Трифориумът е опростен с дълга хоризонтална лента, по цялата дължина на катедралата. Въпреки това, за разлика от Париж, Бурж продължава да използва по-стари ребра с шест части, използвани в Париж. Това означава, че тежестта на сводовете пада неравномерно върху кораба и се изисква, подобно на ранно готическите катедрали, да се редуват силни и слаби стълбове. Това е умело скрито с помощта на големи цилиндрични подпори, всяка заобиколена от осем ажурни колонети. Подпорите на аркадата са особено внушителни; всяка е висока 21 м (69 фута). <ref>Bony,Jean (1985).French Gothic Architecture of the Twelfth and Thirteenth Centuries. University of California Press. ISBN 0-520-05586-1.</ref>

Тъй като Бурж използва шест частично оребрени свода вместо по-леките сводове с четири части, горните стени трябва да устоят на по-голям външен натиск, а аркбутаните трябва да бъдат по-ефективни. Подпорите на Бурж използват уникален дизайн с особено остър ъгъл, който му придава необходимата сила, но също така е подсилен от по-дебели и здрави стени в сравнение с Шартър.<ref>Bony, Jean (1985). French Gothic Architecture of the Twelfth and Thirteenth Centuries. University of California Press. ISBN 0-520-05586-1.</ref>

Преобладаващото усещане в Бурж е не само голяма височина, но и голяма дължина и вътрешно пространство; катедралата е дълга 120 м (390 фута), без трансепт или друго прекъсване. <ref>Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref> Най-необичайната характеристика на катедралата в Бурж е подреждането на вертикална височина; всяка част от котата е отстъпена назад, като стъпала, с най-висок покрив и сводове над централната пътека. Най-външните пътеки имат сводове с височина девет метра; междинните пътеки имат сводове с височина 21,3 м (70 фута); а централната пътека има сводове с височина 37,5 м (123 фута). <ref>Bony, Jean (1985). French Gothic Architecture of the Twelfth and Thirteenth Centuries. University of California Press. p. 212. ISBN 0-520-05586-1.</ref>

Много по-късно готически катедрали следват модела на Шартър, но няколко са повлияни от Бурж, включително [[катедрала Льо Ман]], модифицираната катедрала Бове и катедралата в Толедо, Испания, които копират системата на сводове с различни височини. <ref>[10 Bony, Jean (1985). French Gothic Architecture of the Twelfth and Thirteenth Centuries. University of California Press. p. 212. ISBN 0-520-05586-1.</ref>

В началото на 13 век Нормандия е номинално под английско управление, независимо от Франция, а романската норманска архитектура се отличава от френския стил. През 1204 г. кралят на Франция Филип II претендира за Нормандия за Франция. и през 1259 година крал Хенри III е принуден да признае френския суверенитет, въпреки че през следващите векове често е оспорван. Ранната готика в Нормандия има няколко отличителни черти. Една от тях е нормандската малка апсида или параклис, прикрепен към хора в източния край на църквата, който обикновено има полукупол. <ref name="MignonMig">Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref>

* Катедралата Лизе, започната през 1170 година, е една от първите нормански катедрали, построени с готически елементи. <ref name="MignonMig">Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref>

* Катедралата „Нотр Дам от [[Кутанс]]“ е преработена в готически стил, започвайки около 1220 година. Най-оригиналната й характеристика е осмоъгълният свод на пресичането с трансепта, опиращ се на висящи сводове, украсен с декоративни ребра и заобиколен от шестнадесет параклиса и шестнадесет ланцетни прозорци. <ref name="MignonMig">Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref>

* Руанска катедрала (започналазапочната 1185 г.година). Архиепископът на Руан, Готие дедьо Кутанс, започва да реконструира романския интериор на новопостроената катедрала в Руан, корабът запазва ранния готически вид на четири нива, но трибуните умишлено са оставени недовършени, а по-новият хор обединява четирите нива в три. Амбулаторият е заобиколен от три параклиса. Той запазва някои други нормандски характеристики, като кула, дълбоко оформената украса и високо заострените аркади. <ref name="Mignon1">Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref>

* Катедралата [[Еврьо]], започната в края на 13-ти век, е изпълнена със светлина чрез сливането на трифориума и високите прозорци. Това е забележителен пример за стила на нормандската [[лъчиста готика]]. <ref name="MignonMig">Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref>

* Абатство „Мон-Сен-Мишел“ първо е построено с предромански сводове през 10 век, след това като романска църква (1060–1080), след това с готически сводове в кораба през 1135 година. Готическата структура (The Marvel), жилищната площ за монасите, датира от 1203–1228 гоина. Готическата кула замества оригиналната романска кула през 1311 година Абатството е широко преустроено през 17-ти век, като е унищожена голяма част от готическия вид, а след това през 19-ти век, се прави опит да се върне готическия му облик. <ref name="MignonMig">Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref>

Катедралата стои недовършена до 1842 г., когато работата започва отново. Протестантска Прусия се ангажира с нейното завършване, което финансира проекта в знак на национално обединение и инициира набиране на средства. Талантлив архитект и инженер е привлечен от строителството, това е Ернст Фридрих Цвирнер. Цвирнер се ръководи от смелите дизайнерски решения на Герхард фон Риле, но използва и съвременни материали. Така че той се отказва от използването на дърво при изграждането на покривните конструкции и го заменя с желязо, което предизвика порой от обвинения. Убеждението на Цвирнер се налага неочаквано. Дървеният покрив на катедралата във Франкфурт изгаря - критиците замълчават. Талантливият Цвирнер получава правото да завърши строежа на катедралата без значителни пречки през 1880 година или след повече от 600 години.<ref>[https://www.britannica.com/art/Western-architecture/ Cologne Cathedral at the Encyclopædia Britannica] на ''GCatholic.org''{{ref-en}}</ref>,<ref name="Mig">Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref>

[[Страсбургска катедрала|Катедралата „Нотр Дам от Страсбург“]] (1176–1459) в [[Елзас]], тогава отделена от Франция е част от Свещената Римска империя. Строежът започва след пожар, разрушил по-ранната романска катедрала. Възстановяването започва в оригиналния романски стил, но когато строителите виждат новия френски стил в Шартър, те променят плановете си и започват наново. Първо е завършен южният трансепт, след това корабът, завършен през 1275 година. Те са построени върху оригиналните романски основи, което обяснява необичайно широкото разстояние на стълбовете на големите аркади. Фасадата е започната през 1277 година, използвайки червеникавия пясъчник на планината [[Вогези]]. Към северната кула е добавен шпил, завършен през 1439 година. На своите 142 метра това е най-високият все още съществуващ средновековен шпил. <ref> Mignon, Olivier(2015).Architecture des Cathédrales Gothiques(in French).Éditions Ouest-France,pp. 40–41. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref>