Разлика между версии на „Първа българска държава“

м
[[Файл:Balkans850.png|мини|дясно|290px|България и Балканският полуостров в края на IX век]]
 
В покръстването на българите византийската власт съзира възможността да покори сравнително младата държава чрез асимилация въз основа на религия, писменост и култура. В първите години след приемането на християнството службите в църквите се провеждат на гръцки от византийски свещеници, а богослужебните книги са изцяло на гръцки език. Българският владетел предусеща заплахата пред съхраняването на българската идентичност и с охота приема учениците на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]], които пристигат в България и намират убежище в двора на Борис, откъдето [[кирилица|славянската писменост]] бива доразвита от [[глаголица]] в [[кирилица]] и разпространена. Българският владетел прогонва византийското духовенство и започват проповеди на [[старобългарски език|славянобългарски]] език, който става и официален за страната.
 
През 879 – 880 г. Деветият вселенски събор решава да изключи българските епархии от Константинополската църква, като по този начин създава независимата (автокефална) българска архиепископия. След оттеглянето си от светската власт, Борис-Михаил се замонашва в манастир, от където продължава църковното си дело. Синът му [[Владимир-Расате]], който е езичник, решава да премахне християнството и да върне езичеството. След като разбира това, Борис сваля сина си от престола, ослепява го и го хвърля в тъмница. Борис свиква народен събор през 893 година, на който се решава за княз на българите да бъде избран [[Симеон I|Симеон]] (по-малкият син на Борис, обучен в държавно и политическо дело в най-престижния за времето си университет – [[Магнаурска школа|Магнаурската школа]] в Константинопол), а столицата да се премести от Плиска в [[Преслав]].
 
След приемането на християнството, Първата българска държава запазва голям брой институции от езическия си период. {{hrf|Biliarsky|2011|13}}
 
== Златен век при Симеон Велики и Петър I ==