Пламтяща готика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м кор + изт
доп + изт
Ред 1:
{{редактирам}}
[[Файл:Senlis_Cathedrale_Transsept_Detail.jpg|мини|Сляпа арка в стил пламтяща готика и декоративни плетеници в [[трансепт]]а на катедралата в Санлис от XVI век]]
'''Пламтяща готика''' ({{Lang|fr|Flamboyant}}) е название, дадено на витиеватия стил на късната [[готическа архитектура]], популярна във Франция, Испания и Португалия през XV век. В Англия модата на пламтящата готика се появява и си отива през втората половина на XIV век, а през XV век преобладава предимно готическия перпендикулярен стил. В Германия по същото време властва специална готика ({{Lang|de|Sondergotik}}).
 
Този стил възниква от френската лъчиста готика и е характерен с още по-голямо внимание към декоративнните елементи на украсата.<ref> Власов В. Г. «Пламенеющая готика» // Власов В. Г. Новый энциклопедический словарь изобразительного искусства. В 10 т. — СПб.: Азбука-Классика. — Т. VII, 2007. — С. 481</ref>
 
== Термин ==
Името на пламтящата готика идва от подобните на пламъци мотиви, орнаменти и силно удължени фронтони. Отворите за прозорци често имат сложна праволинейна форма, напомняща пламък на свещ. Стилът [[мануелин]] в Португалия и късноготическият стил „исабелино“ в Испания в края на XV век и началото на XVI век стават все по-екстравагантни продължения на този архитектурен стил.
 
== Поява ==
== Образци на пламтяща готика ==
Появява се особено през XV и началото на XVI век във Франция и Испания. <ref name="Flamboyant">https://www.britannica.com/art/Flamboyant-style/ Flamboyant style - Encyclopædia Britannica</ref> Крупните строителни работи са преустановени във връзка с разпространението на „[[чума|черната смърт]]“, страшна епидемия от чума, която обхваща Западна Европа в средата на XIV век. Готическата естетика се отличава с религиозна насоченост и повишена духовност. Епидемията от „черната смърт“, обратно, привнася хаос и в религиозния, и в социалния живот. Изплашените духовни пастири могат да предложат само молитви и покаяния за греховете. Сред градовете, най-много пострадали от епидемията, е папската столица [[Авиньон]].<ref>Кох Вильфрид Энциклопедия архитектурных стилей. Классический труд по европейскому зодчеству от античности до современности/Пер. с нем. – М.: ЗАО „БММ“, 2006. – 528 с.:ил. ISBN 3-577-10480-5 (него.), ISBN 5-88353-214-4 (рус.)</ref>
* Църквата Сен Мало, [[Руан]]
След отстъпването на болестта, в Европа настъпва периодът на късната, или [[пламтяща готика]] – съответстваща на [[маниеризъм]]. Названието „пламтяща готика“ произхожда от приличащите на езици от пламък орнаменти и силното удължаване на фронтоните и върховете на арките. Тя довнася повече детайли към удължените пропорции като увеличава декоративните детайли и ги украсява. Използват се характерни за стила [[полихромия|полихромни]] фигури на светци.
* Катедралата „Св. Николай“, [[Фрибур]]
* Трансептите на катедралата Нотр Дам в Сенлис 
* [[Муленска катедрала|Катедралата в Мулен]]
* [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] – рядък образец на пламтяща готика в Италия
* Кулата Сен Жак (бивша камбанария на църквата Сен Жак ла Бушери), [[Париж]]
* [[Севилска катедрала|Катедралата на Севиля]] – по-специално, „пламтящия свод“
* Църквата на св. Ана, [[Вилнюс]]
* [[Нотър Дам дьо Шартър|Шартърската катедрала]], Шартър – шпила на северната кула
 
 
== Галерия ==
== Образци ==
=== Руанска катедрала ===
Западната фасада на [[Руанска катедрала| катедрала „Нотър дам от Руан“]] има плътна ярка декорация, както и пищна украса на части от дясната кула (15 век) и централната фенерна кула (13-16 век).
 
=== Църквата „Сент Маклу“ ===
Църквата „Сент Маклу“ в Руан (1500–1514) е недалеч от катедралата в Руан и се счита за един от най-добрите примери за пламтящия стил във Франция. <ref name="Flamboyant">https://www.britannica.com/art/Flamboyant-style/ Flamboyant style - Encyclopædia Britannica</ref>
=== Кулата на църква „Сен Джак“ ===
Кулата на църква Сен Джак е в близост до Лувъра в центъра на Париж и е обявена за паметник на пламтящата готика. Тя е всичко, което е останало от бившата църква „Сен Джак“, разположена в центъра на стария централен пазар на продукти. Построена е от богатата гилдия на касапите. <ref>https://www.pop.culture.gouv.fr/notice/merimee/PA00086479 Кулата на църква „Сен Джак“</ref>
<gallery mode="packed" heights="200">
Rouen Cathedral as seen from Gros Horloge 140215 4.jpg|Руанска катедрала, централната кула (13–16 век) и дясната кула (15 век)
Cathédrale Notre-Dame de Rouen (17101805733).jpg|Детайл от западната фасада на Руанската катедрала (13–16 век)
Church of Saint-Maclou (France).jpg|Църква „Сен Маклу“, Руан (1500–1514)
Tour Saint-Jacques BLS.jpg|Кулата „Сен Джак“, Париж (16 век)
</gallery>
 
=== Западната фасада на Амиенската катедрала ===
Амиенската катедрала със западната фасада с трите портала при светлинното им оцветяване е най-типичен пример за пламтяща готика.
<gallery mode="packed" heights="180">
File:Amiens Cathédrale Spectacle 190908 03.jpg|един от западните портали на [[Амиенска катедрала|Амиенската катедрала]] – пример за пламтяща готика
Image:Amiens Cathédrale Spectacle 190908 05.jpg|Амиенска катедрала – Порталът на Дева Мария
Image:Amiens Cathédrale Spectacle 190908 11.jpg|Амиенска катедрала – Порталът на св. Фирмин<br> пламтяща готика
Image: Amiens iluminacion fachada catedral.JPG|Амиенска катедрала – Трите портала на западната фасада – пламтяща готика
</gallery>
*=== [[Муленска катедрала|Катедралата в Мулен]] ===
Муленска катедрала или катедрала „Благовещение на Света Дева“ (Cathédrale Notre-Dame-de-l'Annonciation), съществуваща в наше време е построена в стил пламтяща готика, а нейният основополагащ камък е положен през 1468 година от Агнес Бургундска, 61-годишната вдовица на херцог Шарл I дьо Бурбон. Строителните работи са завършени през 1540 година.<ref>Jacques Baudoin.La sculpture flamboyante en Auvergne, Bourbonnais, Forez. Издателство Éditions créer.1998.т.5</ref>
<gallery class="center">
Cathédrale Notre Dame de l'Annonciation de Moulins.JPG|
Abbeville 23-09-2008 15-22-11.JPG|Абевил, западна фасада
CathNDMoulins.JPG|
Moulins-cathedrale-notre-dame.JPG |
Moulins (03) Cathédrale Notre-Dame de l'Annonciation 06.JPG|
</gallery>
*=== [[Нотър Дам дьо Шартър|Шартърската катедрала]], Шартър – шпила на северната кула===
Шпилът на северната кула на катедралата е пламтяща готика.<ref>Jacques Baudoin.La sculpture flamboyante en Auvergne, Bourbonnais, Forez. Издателство Éditions créer.1998.т.5</ref>
<gallery caption="акценти от други френски провинции" class="center">
[[Файл:Senlis_Cathedrale_Transsept_Detail.jpg|мини|Сляпа арка в стил пламтяща готика и декоративни плетеници в [[трансепт]]а на катедралата в Санлис от XVI век]]
Beauvais (60), église Saint-Étienne, abside.JPG|Църква „Свети Стефан“, интериор, [[Бове]]
Basilique Notre Dame de l'Épine, vue générale.jpg|Notre Dame de l'Épine, западна фасада
Portail transept nord cathédrale d'Évreux.JPG|Катедралата в [[Еврьо]], северна фасада
Notre-Dame de Louviers, south porch.jpg|Църква „Нотрдам“, [[Луве]], южен портал
Colonne torsade eglise Saint-Severin Paris.jpg|Църква „Сен Северин“, Париж, колона
Tour St-Jacques des quais.jpg|Свети Жак, [[Париж]] кулата
Notre-Dame-des-Arts, south façade.JPG|Нотр Дам дез Артс,
Church of Saint-Maclou (France).jpg|Църква „Сент Мало“, [[Руан]], западна фасада
Vitraux de l'Abbatiale Saint Ouen.JPG| Saint Ouen, Руан, неф
Vendome03.jpg|Абатство „Св. Троица“, [[Вандом]], западна фасада
</gallery>
== Готически стил извън Франция ==
=== Катедралата в Бургос ===
Катедралата в Бургос е построена за първи път между 1221 и 1257 година във френски стил лъчиста готика, с типичната си триетажна кота, сводове и ажури и изобилие от богата скулптура, особено около порталите. Започвайки от средата на XV-ти век, тя до голяма степен е реконструирана и ремонтирана в пламтяща готика, с нов хор с купол-свод със звезди, средокръсна кула и нови портали и хорове. Новата работа е завършена едва през 1567 година. Бургоската работилница продължава да обучава испански скулптори и занаятчии. <ref>https://whc.unesco.org/pg.cfm?cid=31&id_site=316 /Катедралата в Бургос като обект на ЮНЕСКО за световно наследство</ref>
<gallery mode="packed" heights="150">
Burgos - Catedral 118 - Puerta de la Coroneria.jpg|Порталът на апостолите, Катедралата в Бургос (13 век)
Fachada de la Catedral de Burgos.jpg|кулите и факадата на Бургоската катедрала в стил пламтяща готика (13–16 век)
Burgos-vierung.jpg|Звезда на купола на Бургоска катедрала (15–16 век)
Escalera Dorada.JPG| златната пътека на северен трансепт на Бургоската катедрала (1519)
</gallery>
 
=== Белгия ===
Вариации на пламтяща готика, повлияни от Франция, но със свои собствени характеристики, започват да се появяват в други части на континентална Европа. <ref name="Flamboyant">https://www.britannica.com/art/Flamboyant-style/ Flamboyant style - Encyclopædia Britannica</ref> Пламтящата готика има особено силно влияние в Белгия, която тогава е част от Испанска Недерландия и също е част от католическата епархия с център Кьолн. Изключително високите кули са черта на брабантския стил. През 15-ти век белгийските архитекти създават забележителни примери за религиозна и светска пламтяща архитектура, една от които е кулата на катедралата Свети Румболд в Мехелен(1452–1520), която е построена както като камбанария, така и като наблюдателна кула за отбраната на града. Кулата е висока 167 метра (548 фута) и е проектирана да има кула с височина 77 метра (253 фута), от които само 7 метра (23 фута) са завършени. Други забележителни за стила катедрали включват катедралата в Антверпен с кула с височина 123 метра (404 фута) и необичаен купол върху панданти, който е украсен с декоративни ребра; катедралата „Свети Архангел Михаил и Св.Гудила“ в Брюксел (1485-1519); и катедралата в Лиеж. <ref name="Flamboyant">https://www.britannica.com/art/Flamboyant-style/ Flamboyant style - Encyclopædia Britannica</ref>
<gallery widths="200" heights="200">
St-Romboutskathedraal3.jpg|Кулата на Св.Румболд в Мехелен (1452–1520)
Onze Lieve Vrouwekathedraal Antwerpen 16.jpg|Кулата на Антверпенската катедрала 1521
Saints-Michel-et-Gudule Luc Viatour.jpg|Катедрала Св.Михаил и Гюдула, Брюксел (1485–1519)
</gallery>
Кметствата на Белгия, много от които са построени от проспериращи търговци на текстил във Фландрия, са още по-ярки. Те са сред последните велики явления на готическия стил, догато Ренесансът постепенно идва в Северна Европа и са предназначени да покажат богатството и великолепието на техните градове. Основните примери включват кметството на Лювен (1448–1469) с неговите множество, почти фантастични кули <ref name="Flamboyant">https://www.britannica.com/art/Flamboyant-style/ Flamboyant style - Encyclopædia Britannica</ref> и тези на Брюксел (1401–1455), Гент (1519–1539) и Монс (1458–1477). <ref name="Flamboyant">https://www.britannica.com/art/Flamboyant-style/ Flamboyant style - Encyclopædia Britannica</ref>
<gallery widths="150" heights="200">
Leuven Rathaus1.JPG|Лювенското кметство (1448–1469)
Leuven Rathaus detail1.JPG|детайл от фасадата на Лювенското кметство
Belgique - Bruxelles - Hôtel de Ville - 01.jpg|кметството в Брюксел (1401–1455)
Stadhuis Oudenaarde 07.jpg|
</gallery>
=== Други ===
* Катедралата „Св. Николай“, [[Фрибур]] 
* [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] – рядък образец на пламтяща готика в Италия
* [[Севилска катедрала|Катедралата на Севиля]] – по-специално, „пламтящия свод“
* Църквата Сенна Малосв. Ана, [[РуанВилнюс]]
<gallery class="center">
Abbeville 23-09-2008 15-22-11.JPG|Абевил, западна фасада
Notre-Dame de Louviers, south porch.jpg|Църква „Нотрдам“, [[Луве]], южен портал
Rue 24-09-2008 17-40-13.JPG|Параклис [[Св. Дух]], Рю
Basilique Saint-Nicolas 61007 02.jpg|Базилика Св. Николай
Abbaye-de-Saint-Riquier-DSC 0307.jpg|Абатство „Свети Рекие“
Vendome03.jpg|Абатство „Св. Троица“, [[Вандом]], западна фасада
Brussels, townhall oeg2043-00090 foto3 2015-06-07 08.38.jpg|Брюкселското кметство
Leuven_City_Hall,_looking_up_from_base_at_night.jpg| Кметството в [[Льовен]], [[Белгия]]
Eglise de Brou1.jpg|Кралският манастир с църква,[[Бург ан Брес]]
St. Anne's Church Exterior 3, Vilnius, Lithuania - Diliff.jpg|църква Света Ана, [[Вилнюс]]
Line 41 ⟶ 97:
== Източници ==
<references />
 
* Кох Вильфрид Энциклопедия архитектурных стилей. Классический труд по европейскому зодчеству от античности до современности/Пер. с нем. – М.: ЗАО „БММ“, 2006. – 528 с.:ил. ISBN 3-577-10480-5 (него.), ISBN 5-88353-214-4 (рус.)
 
[[Категория:Готическа архитектура]]