Правителство на Богдан Филов 1: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без закоментиран и скрит текст
Ред 28:
 
=== 1940–1941 ===
На [[29 декември]] 1940 г. е приет „Закон за организиране на българската младеж“ в профашистката организация „[[Бранник]]“. Издръжката ѝ се поема от държавата. Позицията на неутралитет позволявана на страната да получи подкрепата на [[Антантата|Сългашението]] и [[Тристранен пакт|Тройния съюз]] по [[Добруджански въпрос|Добруджандскиядобруджандския въпрос]]. Притисната от [[Великите сили]], [[Румъния]] е принудена след продължителни преговори да подпише на [[7 септември]] същата година в [[Крайова]] договор за връщане на [[Южна Добруджа]] в българските граници. Договорът предвижда българското население от [[Северна Добруджа]] да бъде изселено в границите на царството, а румънците и румъно-македонците (куцувласите) да напуснат Южна Добруджа. Това е единственият международен договор, сключен по време на войната, който не е оспорен от победителите. Присъединяването на Южна Добруджа е голям успех за политиката на цар [[Борис III]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
През лятото на 1940 г. на европейската сцена настъпват големи проблеми. За два месеца [[Германия]] разгромява [[Нидерландия]], [[Белгия]] и [[Франция]]. [[СССР]] окупира [[Прибалтийски републики|Прибалтийските републики]], част от [[Финландия]], [[Бесарабия]] и [[Буковина]], а Румъния и [[Унгария]] се присъединяват към [[Тристранен пакт|Тристрания пакт]]. Прогерманска ориентация има и [[Югославия]]. Българският монарх и правителството са подложени на силен натиск от воюващите страни. През октомври същата година царят получава лично послание от английския крал, с което се предупреждава, че ако България се присъедини към Тройния съюз, територията ѝ ще стане арена на военни действия. На [[25 ноември]] същата година на дипломатическо посещение пристига заместник-комисарят на външните работи на СССР – [[Аркадий Соболев]]. На българското правителство е предложен двустранен военен договор, насочен срещу евентуален агресор. Проектът за военно обвързване е отхвърлен от кабинета поради три причини – страх от засилване на руското влияние в България, съдбата на [[Полша]] и Прибалтийските републики и слабостта на руската армия, която не би могла да запази България от евентуална германска [[агресия]]<ref name="Encyclopedy"/>.