Марко Лерински: Разлика между версии

{{Цитат|Името му се разнасяше като легенда от уста на уста, сам той бе някакъв дух-месия, когото прогледналия поробен народ боготвореше и в чиито проповеди вярваше тъй, както вярваше в Христа. След две години непрекъснати свръхчовешки усилия, той вече виждаше след себе си една сграда от нищо несъкрушима. У Марко нямаше възторжения лиризъм на терорист, който окриляше [[Кръстю Асенов]], но имаше Кръстювата нечовешка физическа сила и не беше по-малко безпощаден, когато това се налагаше.<ref>Революционен лист, 17 септември 1904 година.</ref>}}

 

 

[[Анастас Лозанчев]] пише: {{Цитат|С настаняването на котленеца Георги Иванов, фелдфебел от българската армия, наречен Марко Лерински, а по-сетне и Лерински цар, за войвода - ръководител, в Леринско започва нова ера в живота на Организацията. Честен, с благ характер, горещ патриот, предан до самозабрава на делото, на което се нагърбил да служи, умеещ където трябва да се налага със сила, а на друга да пипа с кадифени ръкавици, аскет в обноски, трезвен, изпълнителен на дадени нареждания, неуморим деец, скромен, решителен, той в скоро време след като успя да сформирува една четица, стана душа на тая чета, а по-късно тая чета стана цяла школа, от която излезнаха маса млади хора, прости и с образование за войводи или помощници на войводи от старата школа.<ref>{{cite book | title = Спомени на Анастас Лозанчев - член на главния щаб на Илинденското въстание | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = | isbn = 9789540726366 | doi = | pages = 164 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>}}