Добри Петков: Разлика между версии

Роден е на 14 септември 1859 г. в с. Церова кория, Търновско. През 1880 г. завършва Военното училище в София. Службата си започва в 17-а пехотна дружина. През ноември 1885 г. е командир на рота. Бил е началник-отдел в Министерство на войната.<ref>{{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 3 и 4 | page = 53}}</ref> Редактор на в. „Свобода“ (1886 – 1899) и издател на в. „Нов век“ (1899 – 1916). Излиза в запас през 1895 г. Народен представител в XIII (1903 – 1908), XV (1911 – 1913), XVI (1913), XVII (1914 – 1919) ОНС. Освен това е бил подпредседател на XIII ОНС (1903 – 1907) и председател на XIII ОНС (1907 – 1908). По време на Балканските войни е в Кърджалийския отряд. Излиза отново в запас през 1913 г. В периода 23 септември 1913 – 21 юни 1918 е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. На 4 ноември 1919 г. е арестуван и осъден на доживотен затвор. Амнистиран е презна юни[[19 юли]] [[1924]] г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4719&SRV=false&LANG=bg Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 2.]</ref> Умира на 1 януари 1932 г. в [[София]]. Жени се за Бонка – дъщеря на известния Търновски богаташ Хаджи Николи. Тя му ражда 5 деца: Петко, Христо, Мария, Стефан и Цветана.