Вълче поле: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без закоментиран и скрит текст |
|||
Ред 32:
* На север от селото се намират връх Шейновец и местността „Калето“, както и паметник на воините, загинали по време на войните.
* В планинските местности наоколо са открити останки от [[траки]]йски гробници, подобни на тази в село [[Мезек]]. Две от тях се намират на хълма непосредствено над селото. Разрушени почти напълно. Останките на трета тракийска гробница се намират в планината над селото. В околността има останки от поне още една тракийска могила, напълно унищожена.
*'''Тракийска гробница Шейновец N41 43 00.0 E26 01 26.0''' Надгробната могила, разположена на билото на рид, е с височина 7-8 м, в която от югоизточната страна има каменна куполна гробница. Гробницата се състои от правоъгълна камера (2 х 1,74 м и вис. 2,6 м) и централна кръгла камера (диам. 3,57 м и вис. 3,45 м). Засводяването на камерата е четирискатно, а на централната камера - кошеровидно. Входът е бил затворен с големи каменни плочи. Гробницата е изградена от квадрови блокове, без спойка и скоби помежду им. Проучвана през 30-те години на 20 век от Богдан Филов.
* '''Крепост-светилище Куш кая N41 42 32.0 E26 00 16.0 ('''„Куш кая“ от [[турски език|турски]] „птичи камък“ „куш“ = птица и „кая“ = камък, скала)– представлява огромна скала наподобяваща орел, намираща се на север от селото. При неотдавнашни археологически разкопки е установено, че скалата е била древен тракийски култов комлекс. Предполага се, че култовият комплекс е бил ограден от крепостна стена и вероятно е бил свързан с другия такъв – „Глухите камъни“ разположен няколко километра по-нагоре в планината. Тракийска крепост "Куш кая" се намира на 2.35 km север- северозападно от село Вълче поле. По време на разкопките извършени през 2005 година са разкрити останки от сгради, керамика и част от крепостен насип. Обитаемата площ е около 25 декара южно от Куш кая. По време на проучването са разкрити две жилища от късната бронзова и ранножелязната епоха и една укрепителна стена. На места проучените пластове достигат до 1.4 метра което свидетелства за продължително обитаване. По намерените артефакти археолозите установяват, че терена е бил обитаван през сравнително дълги периоди от време, като най- силен интензитет на обитаването е установено през късната бронзова (ХVІ-ХІІ в.пр.н.е.) и ранно желязната (Х-V в.пр.н.е). Неговото интерпретиране като укрепено селище, на този етап от проучването изглежда най - вероятно и съответства на труднодостъпното му местоположение. На скалите Кушкая има два остри и недостъпни скални масива, разположени на малък хребет в посока изток-запад. От северната страна голямата скала се издига на 25-30 м, а на юг тя е почти двойно по-висока - около 50 м. Тук скалите са изключително живописни, застинали в странни форми: едната от тях прилича на приведен човек, носи името „Бабата". Встрани по билото се виждат натрупани едри камъни от зид. Вътрешното пространство е терасирано. Ив. Велков предполага, че тук са били жилищни помещения. Навсякъде се намират останки от глинени съдове, хромели и хавани. Според описанието на Яна Манолова, керамиката от това място вероятно е от ранножелязната епоха. Огромна величествена скала, наподобяваща орел. През 2005 г. са разкрити останки от сгради, керамика и част от крепостен насип. До селото се стига по пътя Любимец-Ивайловград. При село Дъбовец се завива наляво, село Вълче поле се пресича през центъра и се излиза на другият край на селото. Където свършва асфалтовият път се оставя колата и се продължава по левия път. През цялото време от село Дъбовец Птичи камък се вижда в северна посока. По време на разкопките извършени през 2005 г. са разкрити останки от сгради, керамика и част от крепостен насип. Обитаемата площ е около 25 декара южно от Куш кая. По намерените артефакти археолозите установяват, че терена е бил обитаван през сравнително дълги периоди от време, като най-силен интензитет на обитаването е установено през късната бронзова (ХVІ – ХІІ в.пр.н.е.) и ранно желязната (Х–V в.пр.н.е.). Неговото интерпретиране като укрепено селище, на този етап от проучването изглежда най-вероятно и съответства на труднодостъпното му местоположение.По време на проучването са разкрити две жилища от късната бронзова и ранно желязната епоха и една укрепителна стена. На места проучените пластове достигат до 1,4 м. което свидетелства за продължително обитаване.
* [[Глухите камъни]]▼
*'''Тракийска и средновековна крепост Курт Кале N41 42 56.0 E26 01 47.0''' (връх Шейновец, калето) Средновековната стена на крепостта е от каменни блокове. На десетина метра от външната стена върви друга, успоредна на първата (вътрешна). Двете стени опасват върха от изток и юг, на места все още добре запазени, а другаде без никакви надземни останки. От юг е главната врата, сравнително добре запазена. На север и северозапад крепостта е добре защитена от редица високи остри скали. В западния край на вътрешното пространство се намират развалини от водохранилище (щерна) - елипсовидна постройка в земята, с размери 6x10 м. В крепостта се намират обилни фрагменти от тракийска и средновековна керамика. В подножието на крепостта има следи от тракийско светилище - в скалата - култови трапецовидни ниши, от двете страни на входа на светилището. Тук са намерени останки от мраморен релеф на тракийски конник, което показва, че светилището е използвано и през римската епоха.
* Паметник на загиналите граничари Асен Илиев, Стоил Косовски и Георги Стоименов в центъра на селото.▼
* [[Глухите камъни]] - '''Тракийски култово - погребален комплекс “Глухите камъни” -''' Целият обект обхваща над 20 скални масива, по които се наблюдава продължително обитаване от І-то хил.пр.хр., т.е. ранно-желязната епоха и стига до късното Средновековие. Археолозите смятат, че става въпрос за затворен манастирски комплекс, а изсичанията в скалите се ползват за поставяне на праха на видните личности от племето. Пример за това е Скалната църква, открита вследствие на иманярски разкопки. Уникалното при нея е, че разполага с щерна, която почти целогодишно е пълна с вода. При теренни обхождания са намерени релефна украса, напречни изсичания, мраморна плоча, парапетна мраморна колона и др. Намерени са още стенописи: лоза с лист и грозд, стенопис с букви, дрехи на светци, драперии. В северната част на църквата е открит камък с врязан кръст на него и голяма паница от ХІІ-ХІІІ в. Глухите камъни се оказват не просто едно от големите светилища на древността, но и част от обширен град с улици и къщи, който се простирал от връх Марина надолу към река Арда. Другият интересен и основен факт е, че откритата керамика е от ранно-византийската епоха. Вече има доказателства, че средновековната църква стъпва на основите на ранно-християнската църква. Всички проучвания сочат, че става въпрос за култов център, изграден от траките и който е обитаван в продължение на векове. Археолозите са категорични, че става въпрос за едно и също селище, което обхваща върха „Св. Марина” (където има останки от крепост) и култовия комплекс „Глухите камъни”, защото и на двата обекта са представени едни и същи периоди. В близост до върха са открити оградна крепост и тракийски материали от същия период. Друго доказателство е близостта на двата обекта и пътят, който ги свързва. Това е единственият възможен и най-близък начин за връзка между тях.
*Глухите камъни - запад, западният комплекс (манастирът, гробницата, стълбата, щерната) N41 43 40.5 E25 57 17.4
*Глухите камъни Юг, южен комплекс (ниши, пещери, лабиринт) N41 43 35.5 E25 57 22.0 Скален комплекс с ниши, пещера, лабиринт
*'''Скални ниши Кралимарков камък N41 42 45.0 E26 03 09.1''' огромен скален блок, лежащ в планинанта, югоизточно от село Вълче поле
▲* '''Паметник''' на загиналите граничари Асен Илиев, Стоил Косовски и Георги Стоименов в центъра на селото.
*'''Връх Света Марина и Крепост Ефрем (Света Марина) N41 43 44.6 E25 56 45.9''' Съвсем близо до Глухите камъни е връх Св. Марина. Във фолклорния образ на светицата и обредността в нейна чест отдавна е разпозната Великата богиня майка като пазителка на дивата природа и покровителка на младите в предбрачна възраст, владичица на змиите и на космическия огън. Чествана е с нощни празници и с мистериална обредност, с която младите са встъпвали в пълнолетие. Обикновено свещените места на светицата са в ниски долове, при извори. Ивайловградската (до с. Ефрем) св. Марина обаче е висок връх, който доминира над светилището. Тук тя е наследила и идеята за Планинската богиня майка. В народните вярвания св. Марина е сестра на св. Илия – старозаветния пророк, който се въздига безсмъртен на небето. Образът му и обредността в негова чест свидетелстват за древна почит към бога Слънце. Траките са вярвали, че слънцето има два образа – кон през лятото и вълк (или куче) през зимата. Западният вал на крепостта е непосредствено продължение на черния път, идващ от запад, който води до върха и съответно до крепостта. Валът е с П-образна форма, обърната с хоризонталната стена на запад. Непосредствено от него започва северната стена на крепостта (от натрошени камъни), която върви в посока запад-изток. Стената (в момента от натрошени камъни) започва от западния П-образен вал на крепостта и върви в посока запад-изток, като южно и непосредствено до нея е централната част на крепостта, ориентирана около относително голяма скала. Стената е пазела северния склон на върха, който от нея започва сравнително стръмно да се спуска надолу. Централната част на крепостта вероятно е свързана с тракийско светилище (преди римската епоха), ориентирано около големия камък в центъра. В близост до него има следи от стени, иманярски ями, както и парчета от керамика. Северно от централната част върви в посока запад-изток крепостна стена от натрошени камъни. Има сведения, че армия на франките, предвождана от брата на Балдуин (вероятно Анри Фландърски, между 1206 и 1211 г.) се укрива в тази крепост, след сражение с българска войска, станало някъде под село Вълче поле (местността "Френкска ряка").
*'''Шарапаните под Куш кая''' - големи изкуствени съоръжения за задържане на течности, изкопани по времето на траките, намиращи се в скалите на речното корито под Куш кая.
*'''Гранична застава - Асен Илиев'''
*'''Гранична застава Косовски'''
*'''Каменен мост - "Кара тарла"'''
*'''Големият язовир под селото'''
*'''Хижатана река Арда под селото''' и митничарското вилно селище
*Местност "Шафрана"
*
*'''Връх Голака''' с направен окоп отгоре и гледка към Бяло море и Одрин
*Древен римски път
*'''Гранично защитно съоръжение "Крали Марко"''' - част от отбранителна линия минаваща над селото, включваща окопи, картечни гнезда, бункери, танкови куполи и складове за боеприпаси, предназначена за защита, в случай на нападение от Гърция и/или Турция.
== Редовни събития ==
| |||