ФК Шипченски сокол: Разлика между версии

Учредителното събрание се провежда на 28 август 1918 г. Предлага се името Витяз, но мнозина от присъстващите не го одобряват. В това време малкият Милан Георгиев, който стои настрани и мълчаливо слуша, се приближава към групата и вдига в ръка перо от сокол, което е намерил на път към събранието. Предлага клубът да бъде наречен '''Сокол''' и всички се съгласяват. За председател на дружеството е избран Нягол Колев, който по това време е 16-годишен. Няколко дни по-късно Окръжното управление в града отказва клубът да бъде регистриран с това име, тъй като вече съществува ловно дружество, което се нарича Сокол. След ново събрание е решено клубът да носи името '''Български сокол'''. Сформира се първият отбор, чийто капитан става Ради Марков. В състава личат имената на Михаил Тунчев и Георги Станев, които впоследствие стигат до [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор]] като състезатели на [[Тича (отбор)|Тича]]. Български сокол бързо се разраства и към 1921 г. членовете на дружеството са над 200. През 1922 г. клубът става за първи път първенец на Варна, макар и неофициално, след две победи с 4:2 и 2:0 над най-силния клуб по това време – Тича. През 1923 г. Български сокол е приет за член на Северобългарската спортна лига, а през 1924 г. приема името '''Шипченски сокол''',<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4719&SRV=false&LANG=bg ''Дневни новини'' - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.6 / 23 юли 1924. / стр. 1.]</ref> след обединение със спортен клуб '''Шипка'''.