Македонска патриотична организация: Разлика между версии

Македонската емиграция в САЩ и Канада осезателно нараства след погромите от [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 г. Създават се български църковни общини и други учреждения, последвани от първата политическа организация Македоно-одрински български народни организации (МОБНО), която дава тласък на обединението на подобните организации в [[Македоно-български народен съюз]]. Организацията е нетрайна и скоро се разпада, но през 1918 година в Чикаго, Илинойс, се състои нов конгрес на македонските емигранти с искане за справедливо решение на [[Македонски въпрос|Македонскиямакедонския въпрос]] след [[Първа световна война|Първата световна война]].<ref>Алманах „Македония“. София 1931 г., стр.861</ref> Имигранти в САЩ и Канада от [[Македония (област)|Македония]], включително някои, които са се борили срещу Османската империя, участвали в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., основават МПО в 1922 година във Форт Уейн, [[Индиана]]. От самото си начало МПО е застъпник на идеята за организиране и образоване на емигрантите в гражданска отговорност и да ги подготви да се борят за освобождението на Македония и утвърждаването ѝ в „държавна единица, с цел гарантирането на конституцинни, етнически, религиозни, културни и политически права и свобода на гражданите.“<ref>Клауза 4 в първата схема на МПО.</ref> Основателите на МПО в стремежа си към свободна и независима Македония приемат лозунга „[[Македония за македонците]]“, прокламация на [[Уилям Гладстон]], който в 1897 изразява своите възгледи относно Македонския въпрос. Употребата на понятията „македонци“ и „македонски емигранти“ в първата схема се отнасят еднакво към всички етнически групи в Македония – [[българи]], [[власи]], [[турци]], [[албанци]], [[гърци]] и други.<ref>„Обяснителна бележка“ към клауза 28 в първата схема на МПО.</ref>