Ксанти: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
TedMBot (беседа | приноси)
м премахване на празни/излишни параметри в {{Селище инфо}}; форматиране
Редакция без резюме
Ред 21:
[[Файл:Xanthi by Altan678.jpg|мини|270px|Квартал Самоков c река Върба (Скечанска) и над тях планината Руен]]
[[Файл:Xanthi Kathedral Church.jpg|мини|270px|Катедралната църква на Ксанти.]]
'''Ксанти''' или '''Скеча''' ({{lang|el|Ξάνθη}}, ''Ксанти'', {{lang|tr|İskeçe}}, ''Искече'') е [[град]] в Североизточна [[Гърция]], област [[Източна Македония и Тракия]], център на дем [[Ксанти (дем)|Ксанти]]. Намира се в [[Беломорска Тракия]], в подножието на [[Руян|Руен]] планина (част от южните склонове на [[Родопи]]те).
 
Старото българско име на града е '''Царево'''.<ref>[http://www.promacedonia.org/pm2/pm_5_2.html П. Мутафчиев, Книга за българите, стр. 126]; [[Васил Гюзелев]], Момчил юнак, С., 1967; [http://belomorie.eu/map.php Пътна карта на Беломорието с българските имена на селищата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101028121723/http://belomorie.eu/map.php |date=2010-10-28 }}</ref> Ксанти, заедноВ сЦарево [[Гюмюрджина]]е бил дома и двореца на българския болярин Момчил, а след него е управлявал българския болярин Углеша включително и българския град Сяр(Комотиниднешен Серес в Гърция) и заедно с земите около него до Средиземноморието включително.Момчил заема '''Царево'''(днешния [[ДедеагачКсанти]] (Александруполи), еустановява средтам главнитесвоя градоведворец, „дом“ според летописите, прави го истинска своя столица на историческатавладенията областси [[Западнаи Тракия]]крайбрежието в Средиземноморието, включвайки и силната крепост Перитор (Буруград) на северния бряг на беломорското езеро. През 1345 г. има 4000 конница. С тези значителни за епохата военни сили Момчил подпомага Кантакузин във войната му срещу константинополското регентство, водено от великия дук Алексий Апокавк.
 
Населението на Ксанти е 65 133 души към 2011 г. При преброяването през 1991 година 700 души сред българоезичните мюсюлмани, жители на града, са се самоопределили като [[помаци]].<ref>Стоян Райчевски – „Българите мохамедани“. София 2004, стр. 141, ISBN 954-9308-51-0</ref>
Ред 35:
''Царево'' е историческото българско име на града, свързано със севастократор [[Момчил]], главен град на чиито владения е бил.<ref>[http://www.promacedonia.org/pm2/pm_5_2.html П. Мутафчиев, Книга за българите, стр.126.] [[Васил Гюзелев]], Момчил юнак, С., 1967. [http://belomorie.eu/map.php Пътна карта на Беломорието с българските имена на селищата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101028121723/http://belomorie.eu/map.php |date=2010-10-28 }}</ref>
 
В Царево е бил дома и двореца на българския болярин Момчил, а след него е управлявал българския болярин Углеша включително и българския град Сяр(днешен Серес в Гърция) и заедно с земите около него до Средиземноморието включително. Момчил застроява '''Царево'''(днешния [[Ксанти]]), установява там своя дворец, „дом“ според летописите, прави го истинска своя столица на владенията си и крайбрежието в Средиземноморието, включвайки и силната крепост Перитор (Буруград) на северния бряг на беломорското езеро. През 1345 г. има 4000 конница. С тези значителни за епохата военни сили Момчил подпомага Кантакузин във войната му срещу константинополското регентство, водено от великия дук Алексий Апокавк.
Известия за съществуването на Ксанти (Ξάνθη), или Ксантия (Ξάνθεια), датират от [[879 г. пр.н.е.|879 г. пр. Хр.]] Градът започва като малко селище и изпитва всички превратни периоди от историята на [[Тракия]], като плячкосвания, бедствия, етнически конфликти, граждански войни. Населението на Ксанти след голямата [[чума|чумна]] [[пандемия]] от 1347 г. се свело до незначителен брой градски жители. При тази ситуация османските турци завземат региона. В резултат на това [[Османската империя|османците]] колонизират областта със заселници от вътрешността на [[Мала Азия]], като създават [[Йенидже (дем Абдера)|Йенидже]], докато Ксанти си остава главно православен.
 
Когато османските турци нападат и заграбват региона, [[Османската империя|османците]] пренасят в областта заселници от вътрешността на [[Мала Азия]], като създават [[Йенидже (дем Абдера)|Йенидже]], докато Ксанти си остава главно православен.
 
До 1715, Ксанти, както и Йенидже, стават известни с високото качество на произвеждания [[тютюн]]. Много чуждестранни пътешественици преминават през региона и описват живота и трудностите на местното население. Търговията с тютюн в цяла [[Европа]] води Ксанти до просперитет. През март и април 1829 година две [[земетресение|земетресения]] буквално сравняват града със земята, въпреки това изиграват решаваща роля за по-нататъшно му развитие. През 1870 година Йенидже е изгорен до основи и по този начин всичката търговия и услуги се прехвърлят към Ксанти, който по онова време имал население от около 10 000 жители.