Ксанти: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м премахване на празни/излишни параметри в {{Селище инфо}}; форматиране |
Редакция без резюме Етикети: Отменени Визуален редактор |
||
Ред 21:
[[Файл:Xanthi by Altan678.jpg|мини|270px|Квартал Самоков c река Върба (Скечанска) и над тях планината Руен]]
[[Файл:Xanthi Kathedral Church.jpg|мини|270px|Катедралната църква на Ксанти.]]
'''Ксанти''' или '''Скеча''' ({{lang|el|Ξάνθη}}, ''Ксанти'', {{lang|tr|İskeçe}}, ''Искече'') е [[град]] в Североизточна [[Гърция]],
Старото българско име на града е '''Царево'''.<ref>[http://www.promacedonia.org/pm2/pm_5_2.html П. Мутафчиев, Книга за българите, стр. 126]; [[Васил Гюзелев]], Момчил юнак, С., 1967; [http://belomorie.eu/map.php Пътна карта на Беломорието с българските имена на селищата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101028121723/http://belomorie.eu/map.php |date=2010-10-28 }}</ref> Ксанти,
Населението на Ксанти е 65 133 души към 2011 г. При преброяването през 1991 година 700 души сред българоезичните мюсюлмани, жители на града, са се самоопределили като [[помаци]].<ref>Стоян Райчевски – „Българите мохамедани“. София 2004, стр. 141, ISBN 954-9308-51-0</ref>
Ред 35:
''Царево'' е историческото българско име на града, свързано със севастократор [[Момчил]], главен град на чиито владения е бил.<ref>[http://www.promacedonia.org/pm2/pm_5_2.html П. Мутафчиев, Книга за българите, стр.126.] [[Васил Гюзелев]], Момчил юнак, С., 1967. [http://belomorie.eu/map.php Пътна карта на Беломорието с българските имена на селищата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101028121723/http://belomorie.eu/map.php |date=2010-10-28 }}</ref>
В Царево е бил дома и двореца на българския болярин Момчил, а след него е управлявал българския болярин Углеша включително и българския град Сяр(днешен Серес в Гърция) и заедно с земите около него до Средиземноморието включително. Момчил застроява '''Царево'''(днешния [[Ксанти]]), установява там своя дворец, „дом“ според летописите, прави го истинска своя столица на владенията си и крайбрежието в Средиземноморието, включвайки и силната крепост Перитор (Буруград) на северния бряг на беломорското езеро. През 1345 г. има 4000 конница. С тези значителни за епохата военни сили Момчил подпомага Кантакузин във войната му срещу константинополското регентство, водено от великия дук Алексий Апокавк.
Когато османските турци нападат и заграбват региона, [[Османската империя|османците]] пренасят в областта заселници от вътрешността на [[Мала Азия]], като създават [[Йенидже (дем Абдера)|Йенидже]], докато Ксанти си остава главно православен.
До 1715, Ксанти, както и Йенидже, стават известни с високото качество на произвеждания [[тютюн]]. Много чуждестранни пътешественици преминават през региона и описват живота и трудностите на местното население. Търговията с тютюн в цяла [[Европа]] води Ксанти до просперитет. През март и април 1829 година две [[земетресение|земетресения]] буквално сравняват града със земята, въпреки това изиграват решаваща роля за по-нататъшно му развитие. През 1870 година Йенидже е изгорен до основи и по този начин всичката търговия и услуги се прехвърлят към Ксанти, който по онова време имал население от около 10 000 жители.
| |||