Ксанти: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Отменени Визуален редактор |
ShadeOfGrey (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 2003:C9:DF08:3B01:E4BD:D20D:4F30:6A6 (б.), към версия на TedMBot Етикет: Отмяна |
||
Ред 21:
[[Файл:Xanthi by Altan678.jpg|мини|270px|Квартал Самоков c река Върба (Скечанска) и над тях планината Руен]]
[[Файл:Xanthi Kathedral Church.jpg|мини|270px|Катедралната църква на Ксанти.]]
'''Ксанти''' или '''Скеча''' ({{lang|el|Ξάνθη}}, ''Ксанти'', {{lang|tr|İskeçe}}, ''Искече'') е [[град]] в Североизточна [[Гърция]], област [[Източна Македония и Тракия]], център на дем [[Ксанти (дем)|Ксанти]]. Намира се в [[Беломорска Тракия]], в подножието на [[Руян|Руен]] планина (част от южните склонове на [[Родопи]]те).
Старото българско име на града е '''Царево'''.<ref>[http://www.promacedonia.org/pm2/pm_5_2.html П. Мутафчиев, Книга за българите, стр. 126]; [[Васил Гюзелев]], Момчил юнак, С., 1967; [http://belomorie.eu/map.php Пътна карта на Беломорието с българските имена на селищата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101028121723/http://belomorie.eu/map.php |date=2010-10-28 }}</ref> Ксанти,
Населението на Ксанти е 65 133 души към 2011 г. При преброяването през 1991 година 700 души сред българоезичните мюсюлмани, жители на града, са се самоопределили като [[помаци]].<ref>Стоян Райчевски – „Българите мохамедани“. София 2004, стр. 141, ISBN 954-9308-51-0</ref>
Ред 35:
''Царево'' е историческото българско име на града, свързано със севастократор [[Момчил]], главен град на чиито владения е бил.<ref>[http://www.promacedonia.org/pm2/pm_5_2.html П. Мутафчиев, Книга за българите, стр.126.] [[Васил Гюзелев]], Момчил юнак, С., 1967. [http://belomorie.eu/map.php Пътна карта на Беломорието с българските имена на селищата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101028121723/http://belomorie.eu/map.php |date=2010-10-28 }}</ref>
Известия за съществуването на Ксанти (Ξάνθη), или Ксантия (Ξάνθεια), датират от [[879 г. пр.н.е.|879 г. пр. Хр.]] Градът започва като малко селище и изпитва всички превратни периоди от историята на [[Тракия]], като плячкосвания, бедствия, етнически конфликти, граждански войни. Населението на Ксанти след голямата [[чума|чумна]] [[пандемия]] от 1347 г. се свело до незначителен брой градски жители. При тази ситуация османските турци завземат региона. В резултат на това [[Османската империя|османците]] колонизират областта със заселници от вътрешността на [[Мала Азия]], като създават [[Йенидже (дем Абдера)|Йенидже]], докато Ксанти си остава главно православен.
До 1715, Ксанти, както и Йенидже, стават известни с високото качество на произвеждания [[тютюн]]. Много чуждестранни пътешественици преминават през региона и описват живота и трудностите на местното население. Търговията с тютюн в цяла [[Европа]] води Ксанти до просперитет. През март и април 1829 година две [[земетресение|земетресения]] буквално сравняват града със земята, въпреки това изиграват решаваща роля за по-нататъшно му развитие. През 1870 година Йенидже е изгорен до основи и по този начин всичката търговия и услуги се прехвърлят към Ксанти, който по онова време имал население от около 10 000 жители.
| |||