Христо Караманджуков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Pages containing cite templates with deprecated parameters |
Редакция без резюме |
||
Ред 31:
В началото на 1903 година отново е прехвърлен в Ахъчелебийско. Представител е на Ахъчелебийския околийски революционен комитет на [[Конгрес на Петрова нива|конгреса]] на [[Одрински революционен окръг|Одринския окръг]] на Петрова нива (28 - 30 май). Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] като член на ръководството на Ахъчелебийския въстанически район.
След потушаването на въстанието Караманджуков учи философия и педагогика в [[Софийски университет|Софийския университет]], но е изключен заради [[Университетска криза|освиркването]] на княз [[Фердинанд I]] при откриването на Народния театър и завършва в 1908 година в [[Белград]]. След Младотурската революция в 1908 година се връща в Османската империя като учител. Преподава в Сярското педагогическо училище и в [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската духовна семинария]]. Занимава се и с журналистика. Работи в близкия до партията вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“.<ref>{{Карчев
Делегат е на Първия общ събор на [[Българска матица|Българската матица]] в Солун от 20 до 22 април 1910 година. На събора Караманджуков поддържа становището, че Матицата трябва да има предимно стопански характер, тъй като с културно-просветните дела се занимава Екзархията. Също така смята, че седалището на организацията не трябва да е в Солун, в който има силни партизански борби, а в Цариград – мнение, което надделява сред делегатите. Караманджуков е избран за член на Управителния съвет на Матицата.<ref>{{cite book |title= Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1 |last= Караманджуков|first= Христо|year= 1996|publisher= Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|location= София|pages= 13 - 14}}</ref>
| |||