Горноджумайско въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Подготовка: кор. линк
Ред 35:
Дейците на ВМОК прибързват с организирането на бунта, тъй като желаят да се възползват от присъствието на руска делегация в България по случай 25-годишнината от [[Шипченска битка|сраженията при Шипка]].<ref name="Val" /> [[Русия]] обаче не желае усложнения на Балканите, тъй като е ангажирана с възникналия остър конфликт с [[Япония]]. Иван Цончев преговаря и с английския дипломат Елиът, който обаче обяснява че едно такова въстание ще отвърже ръцете за действие на Османската империя.
 
В началото на юни 1902 година четата на [[Анастас Янков]] заминава за Костурско и Леринско. СъщияСъщият месец в Македония навлизат и четите на [[Тодор Саев]], [[Антон Шипков]] и [[Йордан Стоянов]], които да подготвят населението за въстанически действия.<ref>{{ЕПК|1|222}}</ref><ref>{Елдъров|104-105}}</ref> Други чети заминават за Воденско и Ениджевардарско, част от които са неутрализирани от ВМОРО. Четата на [[Васе Пехливана]] влиза в [[Малешево|Малешевско]], но е разбита от тази на [[Христо Чернопеев]], което осуетява вдигането на въстанието в тази област.<ref>Гоцев, Славчо. Христо Чернопеев – виден деец на ВМОРО (1899 – 1915 г.), в: „Македонски преглед“, година XIX, 2006, кн.1, 121 – 142.</ref><ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903)", Македонски научен институт, София, 2008.</ref>
 
През пролетта на 1902 година правителството на [[Стоян Данев]] поема инициатива за налагане член № 23 от Берлинския договор за автономия на Македония по дипломатически път, както и за получаване на международни финансови заеми, и под опасение за компрометиране на дейността му чрез въстание затяга обръча около македоно-одринските дружества. Напрежението в Македоно-одринската организация се засилва, ВМОРО и част от дейците на ВМОК се обявяват против повдигането на прибързано въстание, в резултат на което Върховния комитет фактически се разцепва.