Разлика между версии на „Горноджумайско въстание“

м
През пролетта на 1902 година правителството на [[Стоян Данев]] поема инициатива за налагане член № 23 от Берлинския договор за автономия на Македония по дипломатически път, както и за получаване на международни финансови заеми, и под опасение за компрометиране на дейността му чрез въстание затяга обръча около македоно-одринските дружества. Напрежението в Македоно-одринската организация се засилва, ВМОРО и част от дейците на ВМОК се обявяват против повдигането на прибързано въстание, в резултат на което Върховния комитет фактически се разцепва.
 
Княз Фердинанд заминава за чужбина – ход, който, той използва при всяко усложняване на Македонскиямакедонския въпрос, за да се застрахова от преписване на отговорността за случващото се него. На 10 юли Данев с телеграма го уведомява, че действията на Цончев стават обезпокоителни, Янков вече е в Македония и „изобщо всичко има изглед, че наскоро ще се почне решителна акция“, но правителството взима мерки – усилванена стражата, стягане на чиновниците и евентуално разпускане на Комитета. На 12 юли военният министър [[Стефан Паприков]] също изпраща обстоен доклад до монарха,<ref>{{Елдъров|105}}</ref> като докладва, че е изпратил допълнителни войски по границата с Османската империя – резервен полк в Дупница и една пехотна дружина на Кадин мост, но въпреки това преминаването на границата продължава да е лесно. На 15 юли 1902 година княз Фердинанд изпраща телеграма на секретаря на тайния си кабинет [[Никола Ламбрев]]:<ref>{{Елдъров|106}}</ref>
 
{{Цитат|Повторете на министър-председателя, че необходимо е да се разтури сегашният македонски комитет. Освен това говорете от мое име, Паприкову, по кой начин да се унищожи въстаническият поход на Цончев. Отхвърлям отговорностите. Неминуема катастрофа.<ref>{{Елдъров|107}}</ref>}}