Разлика между версии на „Тръстика (област Търговище)“

 
== Кратка историческа справка ==
 
За пръв път името на селото, макар и като мезра (разорено, изоставено село) се среща в османо-турски документи от [[1524]] год. От данъчен регистър от [[1555]] год. става ясно, че селото по това време вече е било възстановено и животът в него продължил и до днес. Преди [[1877]] год. селото на два пъти било нападано от [[чума|чумна епидемия]] и на два пъти жителите му били принудени да го местят, за да се спасят от неизличимата тогава болест. Било е в местностите Каяджика и Ада йолу. При последното изместване жителите му се заселили в местността Фазла, където се намира селото и до днес.
 
Селото имало около 150 турски и 30 български къщи. Отначало някои българи са идвали в село '''Сазлъ''' ([[тръстика]]), както то се е наричало, като ратаи и занаятчии при турците от различни населени места, а впоследствие част от тях оставали и се заселвали. Имало дошли българи и от селищата на [[Стара планина]]. Името си селото получило поради многото тръстика, растяща в ливадите около него. В центъра на Сазлъ живеел богат турчин, притежател на голямо поземлено владение в района ([[зиамет]]), който владеел ливадите наоколо и много други местности.
 
Има запазени и до днес документи от 60-те год на 19-ти век за насилствено помохамеданчване на българи от селото.
 
По време на [[руско-турска война (1877-1878)|освободителната война]] турците спасили своите съселяни от български произход, като тайно ги извели от селото на Канарата. От там те избягали към село [[Благоево]] и стигнали до днешното село [[Орловец]], където дочакали края на сраженията и на войната в техния край. След [[Освобождението]] много от турците се изселили в [[Турция]], а новите български заселници дошли от селата [[Никюп]], Търновско, [[Конак]] и [[Паламарца]], Поповско, [[Благоево]] (бившето Батемберг), Разградско и други съседни села.
 
През [[1898]] год. в селото имало 85 български и 106 турски къщи.
 
През [[1934]] год. селото било преименувано на '''Тръстика''', чрез буквален превод на старото турско име.
 
През [[1937]] год. била построена новата селска църква “[[Свети Димитър]]”, поради лошото състояние и невъзможността успешно да се ремонтира старата.
 
Старите родове на селото са били: Гайдарджиовите, Ганьоолте, Дядовите Рачкови, Пенчоолте, Стаматоолте, терзоолте, Хаджи Петровите и др.
 
== Религии ==
Анонимен потребител