Лев Карадимчев е роден на 1 март 1873 година в [[Охрид]], тогава в Османската империя,<ref name="Кандиларовъ 111">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=111 |url= |accessdate=}}</ref> в семейството на [[Костадин Карадимчев]] и Теофана Узунова-Карадимчева. Баща му е виден охридчанин, настоятел на българското училище в града.<ref>Векове, том 5, София, Наука и изкуство, 1976, стр. 182.</ref> През 1892 година завършва четвъртия випуск на педагогическото отделение на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 111"/> [[Българска екзархия|Българската екзархия]] го назначава в август 1892 година в град [[Кичево]], където преподава заедно с Мария Николова от Кичево, [[Донка Чешмеджиева]] от Прилеп и [[Иван Нелчинов]] от Охрид.<ref name="МП 127">{{Цитат периодика| last = Шапкарев | first = Петър | authorlink = Петър Шапкарев | coauthors = | year = 1994 | month = | title = Автобиография на Иван Нелчинов | journal = Македонски преглед | publisher = Македонски научен институт | location = София | volume = XVII | issue = 4 | pages = 127 | doi = | id = | url = http://www.mni.bg/2017/01/avtobiografia-na-ivan-nelchinov.html | format = | accessdate = }}</ref> Карадимчев преподава в І отделение и в I клас.<ref name="МП 128">{{Цитат периодика| last = Шапкарев | first = Петър | authorlink = Петър Шапкарев | coauthors = | year = 1994 | month = | title = Автобиография на Иван Нелчинов | journal = Македонски преглед | publisher = Македонски научен институт | location = София | volume = XVII | issue = 4 | pages = 128 | doi = | id = | url = http://www.mni.bg/2017/01/avtobiografia-na-ivan-nelchinov.html | format = | accessdate = }}</ref> Преподава и в родния си Охрид.<ref name="Карчев">{{Карчев|473-474}}</ref>
Емигрира в Свободна България, където става активист на македонските имигрантски организации. През май - юни 1901 година участва в подновяванетона дейността на [[Охридско благотворително братство|Охридското благотворително братство]] в София<ref>{{Спространов|97-98}}</ref> и на 2 февруари 1902 година, когато окончателно се основава Охридската дружба, е избран за секретар-деловодител.<ref>{{Спространов|119}}</ref> Участва в подпомагането на четите на [[Александър Протогеров]] и [[Никола Герасимов (революционер)|Никола Герасимов]] през август 1902 година.<ref>{{Спространов|165}}</ref>
