Разлика между версии на „Ахил Карадимчев“

(дека бил бугарски учител и свештеник е факт; нема извори за "македонски" учител, свештеник ...)
Етикет: Връщане
 
== Биография ==
[[Файл:Ohrid Families in 1916 by Dimitar Mitanov.png|мини|250п|Фотография на [[Димитър Митанов]] на охридски фамилии в освободения Охрид, 1916 г. Според описанието на Марица Карадимчева Тунтева от 1975 г.: „„Овая фотография е напраена „[[Свети Йоан Канео]]“, долу кай светенана вода во 1916 год. Нѐ сликаше [[Димитър Митанов|Димитрия Митан]]. Първо e баба ми Фания, тука cа стрико ми [[Димитър Карадимчев|Димитрия Карадимчев]], кога беше кмет на Охрид и мойот татко поп Ахил Карадимчев, кой почина во 1950 год. До него е моята майка Фания Настева на скут я имат моята сестра Наде. Над майка ми простум е брат ми Косте a долу седит мойот друг брат Номче. Мегю нив е брачедами Любица Заричинова. До брат ми е моята стрина Царева од Маргарит Карадимчев. Той Маргарит беше на фронт во Първа светска война. До нейзе е вуйче [[Ангел Узунов]] како войник, a пак до ними е тетин Яким Чорбе. До него е Сандре Заричин за до него снаата му Анастасия a до неа Анастасия Чорбева. До нейзе е стрич Димитрия после е тетка ми Делфина, тетка Василикия седната е со внукот Кирил Заричин a до него е сестраму Весела a пак до неа Димче и Иван синои на Делфина и нейзината керка Царева. До нея сум яс Марица Карадимчева Тунтева и до мене е Весела керка на Маргарит Карадимчев.“]]
Ахил Карадимчев е роден на 30 март 1869 година в град [[Охрид]], тогава в Османската империя, в семейството на [[Костадин Карадимчев]] и Теофана Узунова-Карадимчева. Баща му е виден охридчанин, настоятел на българското училище в града.<ref>Векове, том 5, София, Наука и изкуство, 1976, стр. 182.</ref> Работи като учител. Влиза във ВМОРО и в 1904 година е избран за секретар на Охридския околийски революционен комитет. Арестуван е от властите и през март 1905 година е осъден на три години затвор. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година е амнистиран. Става свещеник в Охрид. В 1913 година след [[Охридско-Дебърско въстание|Охридско-Дебърското въстание]] е за два месеца арестуван от сръбските власти.<ref>[http://www.promacedonia.org/prl/8.html Пърличев, Кирил. Сръбският режим и революционната борба в Македония 1912 - 1915, книгоиздателство „Ал. Паскалев и с-ие“, София, 1918.]</ref> По време на българското управление на Вардарска Македония през 1918 година е архиерейски наместник в родния си Охрид.<ref>{{Николов|72}}</ref><ref>{{Пелтеков|207}}</ref>
 
== Родословие ==