Разлика между версии на „Кръстьо Захариев“

м
м
През май 1897 година по разпореждане на [[Гоце Делчев]] Захариев формира агитационна чета в България и преминава в Македония<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.20.</ref> Четата се състои от 25-30 души. Тя потегля от Дупница по направление долината на [[Струма]]. Четата не оправдава възложените и надежди и след няколко схватки с потерите се връща в България.<ref>Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903), Македонски научен институт, София, 2008, стр.68.</ref> По-късно Захариев отказва да се присъедини към ВМОРО.<ref>{{Николов|59}}</ref>
 
Убит е на 27 август 1899 година на път за България в сражение с турски аскер в [[Мелнишко]], край влашките [[колиби]] [[Лопово]].<ref>{{cite book |title= Кръсто Заревъ Войвода |last=Стойковъ |first=Петръ |authorlink= |coauthors= |year=1899 |publisher=Печатница П. Калѫчевъ |location=София |isbn= |pages=5 |url=http://www.strumski.com/books/P_Stojkov_Krsto_Zarev_Vojvoda.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> Заедно с него загиват брат му Иван Захариев и Стоян Ангелов от [[Решково]]. Според съвременници те са предадени от активисти на ВМОРО - Тодор Капатовалията и даскал [[Коста Калиманцалията]]. Първият взема участие в потерята и дори [[Петър Манджуков (революционер)|Петър Манджуков]] му приписва ролята на екзекутор на зялата чета от засада.<ref>Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903), Македонски научен институт, София, 2008, стр.154.</ref>
 
== Външни препратки ==