|
През [[1484|1484 г.]] молбата е отправена отново и през [[1484|1484 г.]] Асканио е провъзгласен за кардинал-дякон на [[Свети Вит, Модест и Крешенция (титулярна дякония)|Свети Вит, Модест и Крешенция]], влизайки в [[Рим]] няколко дена след смъртта на Сикст IV.
Официалното назначение не се провеждаправи, а някои кардинали възразяват срещу участието му в следващия [[конклав]]. Благодарение на кардинал [[Александър VI|Родриго Борджия]] обаче Асканио е приет с всички кардиналски почести и допринася за избора на Джовани Батиста Чибо за [[Инокентий VIII|папа Инокентий VIII]].
През [[1488]] г., по негова воля като епископ на [[Павия]], на мястото на двете [[Романска архитектура|романски]] [[Базилика|базилики]]-близнаци Санто Стефано и Санта Мария дел Пополо той започвакара да започне изграждането на новата [[Павийска катедрала|катедрала на Павия]], за чийто проект вика ломбардския скулптор и архитект [[Джовани Антонио Амадео]] и чийто дървен модел от 1497 г. също е запазен. Представител на [[Свети Амвросий (Милано)|Базиликата на Свети Амвросий]] [[Милано|Медиолански]] от 1489 г. насам, кардиналът вече е бил представител на прочутото [[Цистерциански орден|цистерианско]] [[Абатство Киаравале]], достигнало нов блясък, и сжелае негокъм исканего да присъедини новата цистерцианска общност на Свети Амвросий, зачиито коятоманастирските среди решава да реконструира манастирските среди. По онова време все още има шест [[Бенедиктински орден|бенедиктински]] монаси, които са „уволнени“ незабавно, за да могатсе нанесат монасите от Цистерцианския орден да пребивават там. Но неговият проект е все още органичен, ако: през [[1497]] г. той формализираправи официално обединението на [[Ломбардия|ломбардската]] конгрегация на ломбардския [[Цистерциански орден]] с [[Тоскана|тосканскиятосканската]]. През същата година тойАсканио Мария е ключовата фигура във възстановяването на четирите манастира на бившия цистерциански [[Свети Амвросий (Милано)|манастир „Свети Амвросий“]] в Милано, поверенповерено на [[Донато Браманте|Браманте]] и продълженпродължено от Амадео.
По време на понтификата Асканио е шпионин на брат си в [[Свети престол|Светия престол]]. Основната му цел е да помири [[Фердинандо I (Неапол)|Феранте I от Неапол]] със [[Сфорца]]. През март [[1486|1486 г.]] Асканио обсъждавлиза в дискусия с кардинал Жан Балю – посланик на [[Франция]] в Рим. Той предлага папата да настоява [[Рене I (Анжу)|Рене Анжуйски]] да възобнови правата си на неаполитанския трон. Спорът ставасе толковаожесточава жестоктолкова, че Инокентий, обикновено колебаещ се да се намесимеси в делата на подчинените си, им нарежда да спрат. В опит да направи [[Неапол]] и [[Милано]] съюзници, Асканио се среща с [[Ферандино Арагонски|Ферандино]] – принц на Капуа, и внук на Феранте, в двореца му в [[Трастевере]] през май [[1492]] г.
=== Канцлерски живот ===
На [[Конклав|конклава]] от август [[1492|1492 г.]], след като не успява да получи [[Папска тиара|папската тиара]] за себе си, Асканио обещава гласа си на [[Александър VI|Родриго Борджия]], вицеканцлер на Римската курия, в замяна на сътрудничеството му. Родриго става [[Александър VI|папа Александър VI]] благодарение на маневрите на Асканио. Папата избираго Асканиоизбира за свой вицеканцлер, което го прави де факто „премиер“ на Ватикана. За да укрепи съюза между семействата, Асканио организира брака на [[Джовани Сфорца]] – негов братовчед и управител на [[Пезаро]] с [[Лукреция Борджия]] – извънбрачна дъщеря на папата.
=== Френска инвазия ===
|
