Асканио Мария Сфорца: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 46:
=== Кардинал ===
[[Файл:Bernardino Luini 018.jpg|ляво|мини|Кардинал Асканио Сфорца на люнет от [[Бернардино Луини]] (1522/26), идващ от [[Каза дели Ателани]] в [[Милано]], днес съхранпван в Музея на древното изкуство в [[Замък на Сфорците|Замъка на Сфорците]] в Милано. ]]
През [[1484|1484 г.]] молбата за това Асканио да стане кардинал е отправена отново и на 17 март той е провъзгласен за кардинал-дякон на [[Свети Вит, Модест и Крешенция (титулярна дякония)|Свети Вит, Модест и Крешенция]]. Той влиза в [[Рим]] на 23 август, няколко дена след смъртта на [[Сикст IV]]. Официалната церемония по назначението му не се състои, а някои кардинали дори възразяват срещу участието му в следващия [[конклав]]. Благодарение на кардинал [[Александър VI|Родриго Борджия]] обаче Асканио е приет с всички кардиналски почести. Той получава важна задача от брат си Лудовико, по онова време [[Херцогство Бари|херцог на Бари]] и регент на Миланското херцогство: Асканио и кардинал Джовани Арагонски трябва да представят официално писмо до кардиналите в конгрегацията, в което ги информират, че Милано се противопоставя на избора на кардиналите Барбо, Коста, Чибо и Савели. Чибо и Савели са последователи на кардинал [[Юлий II|Джулиано дела Ровере]] и неговата профренска политика. Писмото от херцог Лудовико, изпратено на 26 август, не стига до ръцете им навреме, в противен случай това би бил най-ранният известен опит за [[вето]] при папски избори. Асканио допринася за избора на Джовани Батиста Чибо за [[Инокентий VIII|папа Инокентий VIII]] на 29 август 1484 г.
Асканио Сфорца става администратор на [[Новара]] от 25 октомври 1484 г. до 18 април 1485 г., заемайки поста отново през май 1505 г., няколко дни преди смъртта си на 27 май.
През [[1488]] г., по негова воля като епископ на [[Павия]], на мястото на двете [[Романска архитектура|романски]] [[Базилика|базилики]]-близнаци Санто Стефано и Санта Мария дел Пополо той кара да започне изграждането на новата [[Павийска катедрала|катедрала на Павия]], за чийто проект вика ломбардския скулптор и архитект [[Джовани Антонио Амадео]] и чийто дървен модел от 1497 г. е запазен и до днес. Представител на [[Свети Амвросий (Милано)|Базиликата на Свети Амвросий]] [[Милано|Медиолански]] от 1489 г. насам, кардиналът вече е бил представител на прочутото [[Цистерциански орден|цистерианско]] [[Абатство Киаравале]], достигнало нов блясък, и желае към него да присъедини новата цистерцианска общност на Свети Амвросий, чиито манастирските среди решава да реконструира. По онова време все още има шест [[Бенедиктински орден|бенедиктински]] монаси, които са „уволнени“ незабавно, за да се нанесат монасите от
По време на понтификата Асканио е шпионин на брат си в [[Свети престол|Светия престол]]. Основната му цел е да помири [[Фердинандо I (Неапол)|Феранте I от Неапол]] със [[Сфорца]]. През март [[1486|1486 г.]] Асканио влиза в дискусия с кардинал Жан Балю – посланик на [[Франция]] в Рим.
Асканио е назначен за администратор на [[Кремона|Кремонския]] престол на 28 юли 1486 г. и заема поста до смъртта си. Той също така става администратор на престола в [[Пезаро]] през 1487 г. и е такъв до май 1491 г.
В опит да направи [[Неапол]] и [[Милано]] съюзници, Асканио се среща с [[Ферандино Арагонски|Ферандино]] – принц на Капуа и внук на Феранте в двореца му в [[Трастевере]] през май [[1492]] г. Банкетът, организиран в чест на неаполитанския принц, е толкова екстравагантен и великолепен, че според [[Стефано Инфесура]], ако трябва да разкаже, никой няма да му повярва. Фердинанд се надява да уреди брака между още един от внуците на крал Феранте – дон Луиджи Арагонски с член на семейството на папа Инокентий – Батистина Чибò. Алиансът се надява да раздалечи Инокентий и французите. В същото време Ферандино се стреми да бъде инвестиран с Неапол от папата, като по този начин укрепва властта на семейството си в кралството, за да се засегне френският ищец Рене II, херцог на Лотарингия. На 4 юни 1492 г. папа Инокентий издава [[була]], определяща, че крал Феранте ще бъде наследен от сина му Алфонсо, а Алфонсо от Фердинандо, което ощастливява миланците.
=== Канцлерски живот ===
| |||