|
На 10-годишна възраст той е обявен за комендаторен [[абат]] на [[Абатство Киаравале]]. Още като младеж Асканио е предопределен за поста на кардинал от кардинал [[Гийом д'Естутвил]], който по този начин иска да получи подкрепата на [[Галеацо Мария Сфорца]] за кандидатурата му за папския престол през [[1471]] г. [[Папска тиара|Тиарата]] обаче е дадена на Франческо дела Ровере ([[Сикст IV|папа Сикст IV]]) и инвеститурата на кардинала е отложена.
През септември 1473 г. племенницата на Асканио Катерина, дъщерята на херцог Галеацо Мария, е омъжена за племенника на папа Сикст IV, [[Джироламо Риарио]] (брат на кардинал [[Пиетро Риарио]]). Джироламо е един от водещите членове на [[Заговора на Паци]] срещу живота на [[Лоренцо Медичи|Лоренцо Великолепния]]. Надявайки се да умиротвори Милано, Сикст IV се опитва да направи Асканио кардинал през 1477 г., но СвещениятСветият колеж отказа да го приеме в своите чинове. Все пак през [[1479]] г. Асканио става 67-и [[епископ]] на [[Павия]].
=== Кардинал ===
Асканио е назначен за администратор на [[Кремона|Кремонския]] престол на 28 юли 1486 г. и заема поста до смъртта си. Той също така става администратор на престола в [[Пезаро]] през 1487 г. и е такъв до май 1491 г.
В опит да направи [[Неапол]] и [[Милано]] съюзници, Асканио се среща с [[Ферандино Арагонски|Ферандино]] – принц на Капуа и внук на Феранте в двореца му в [[Трастевере]] през май [[1492]] г. Банкетът, организиран в чест на неаполитанския принц, е толкова екстравагантен и великолепен, че според [[Стефано Инфесура]], ако трябва да разкаже, никой няма да му повярва. Фердинанд се надява да уреди брака между още един от внуците на крал Феранте – дон Луиджи Арагонски с член на семейството на папа Инокентий – Батистина Чибò. АлиансътСъюзът се надява да раздалечи Инокентий и французите. В същото време Ферандино се стреми да бъде инвестиран с Неапол от папата, като по този начин укрепваукрепи властта на семейството си в кралството, за да се засегне френският ищец Рене II, херцог на Лотарингия. На 4 юни 1492 г. папа Инокентий издава [[була]], определяща, че крал Феранте ще бъде наследен от сина му Алфонсо, а Алфонсо от Фердинандо, което ощастливява миланците.
=== Канцлерски животВицеканцлер ===
На [[Конклав|конклава]] от август [[1492|1492 г.]], след като неприема, успяваче няма да получи [[Папска тиара|папската тиара]] за себе си, Асканио обещава гласа си на [[Александър VI|Родриго Борджия]], тогавашен вицеканцлер на РимскатаСветата курия,римска вцърква. замянаБорджия на сътрудничествотосвой ред му обещава длъжността вицеканцлер на Светата римска църква, както и Дворец Борджия. РодригоОсвен ставатова той ще получи замъка в [[АлександърНепи]], VIепископията на [[Егер]] (която носи годишен доход от 10 хил. [[Дукат|пападуката]]), два канонизма и длъжността [[Приор]] на манастир в епархията [[Калаора]] в Испания, която се държи от Борджия. Борджия е избран на папския престол с името [[Александър VI]] благодарениеотчасти наи маневритепоради наубедителния Асканио. ПапатаТой гоназначава избираАсканио за свой вицеканцлер, с което го прави де факто „премиер“премиер на ВатиканаСветия престол. На 26 август 1492 г. Сфорца напуска своето дяконство в [[Свети Вит, Модест и Крешенция (титулярна дякония)|Свети Вит, Модест и Крешенция]], и отново го избира на 31 януари 1495 г., като го заема до смъртта си. Той е обявен за администратор на Егерската митрополития на 31 август 1492 г., запазвайки позицията до юни 1496 г. За да укрепи съюзавръзката между семействатасемейството си и папския дом, Асканио организираурежда брака на [[Джовани Сфорца]] –, негов братовчед и управител на [[Пезаро]], с [[Лукреция Борджия]], – извънбрачнаизвънбрачната дъщеря на папата, през 1493 г. Бракът е анулиран през 1497 г. като неконсумиран.
=== Френска инвазия ===
|
