Уикипедия

Асканио Мария Сфорца: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 38:
 
=== Ранни години ===
Асканио е ученик на [[Франческо Филелфо]] – придворен на баща му херцог Франческо Сфорца, който го запознава с управлението и литературата. Други кардинали на семейството са [[Гуидо Асканио Сфорца ди Санта Фиора]] (1534), [[Алесандро Сфорца (кардинал)|Алесандро Сфорца]] (1565), Франческо Сфорца (1583) и [[Федерико Сфорца]] (1645).
 
На 10-годишна възраст той е обявен за комендаторен [[абат]] на [[Абатство Киаравале]]. Още като младеж Асканио е предопределен за поста на кардинал от кардинал [[Гийом д'Естутвил]], който по този начин иска да получи подкрепата на [[Галеацо Мария Сфорца]] за кандидатурата му за папския престол през [[1471]] г. [[Папска тиара|Тиарата]] обаче е дадена на Франческо дела Ровере ([[Сикст IV|папа Сикст IV]]) и инвеститурата на кардинала е отложена.
 
През септември 1473 г. племенницата на Асканио Катерина, дъщерята– дъщеря на херцог Галеацо Мария, есе омъженаомъжва за племенника на папа Сикст IV, [[Джироламо Риарио]] (брат на кардинал [[Пиетро Риарио]]). Джироламо е един от водещите членове на [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]] срещу живота на [[Лоренцо Медичи|Лоренцо Великолепния]]. Надявайки се да умиротвори Милано, Сикст IV се опитва да направи Асканио кардинал през 1477 г., но Светият колеж отказа да го приеме в своите чинове. Все пак през [[1479]] г. Асканио става 67-и [[епископ]] на [[Павия]].
 
=== Кардинал ===
[[Файл:Bernardino Luini 018.jpg|ляво|мини|Кардинал Асканио Сфорца на люнет от [[Бернардино Луини]] (1522/26), идващ от [[Каза дели Ателани]] в [[Милано]], днес съхранпван в Музея на древното изкуство в [[Замък на Сфорците|Замъка на Сфорците]] в Милано. ]]
През [[1484|1484 г.]] молбата за това Асканио да стане кардинал е отправена отново и на 17 март той е провъзгласен за кардинал-дякон на [[Свети Вит, Модест и Крешенция (титулярна дякония)|Свети Вит, Модест и Крешенция]]. Той влиза в [[Рим]] на 23 август, няколко дена след смъртта на [[Сикст IV]]. Официалната церемония по назначението му не се състои, а някои кардинали дори възразяват срещу участието му в следващия [[конклав]]. Благодарение на кардинал [[Александър VI|Родриго Борджия]] обаче Асканио е приет с всички кардиналски почести. Той получава важна задача от брат си [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико]], по онова време [[Херцогство Бари|херцог на Бари]] и [[регент]] на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]: Асканио и кардинал Джовани Арагонски трябва да представят официално писмо до кардиналите в конгрегацията, вс което да ги информират, че Милано се противопоставя на избора на кардиналите Барбо, Коста, Чибо и Савели. Чибо и Савели са последователи на кардинал [[Юлий II|Джулиано дела Ровере]] и на неговата профренска политика. Писмото от херцог Лудовико, изпратено на 26 август, не стига до ръцете им навреме, в противен случай това би бил най-ранният известен опит за [[вето]] при папски избори. Асканио допринася за избора на Джовани Батиста Чибо за [[Инокентий VIII|папа Инокентий VIII]] на 29 август 1484 г.
 
Асканио Сфорца става администратор на [[Новара]] от 25 октомври 1484 г. до 18 април 1485 г., заемайки поста отново през май 1505 г., няколко дни преди смъртта си на 27 май.
 
По време на понтификата Асканио е шпионин на брат си в [[Свети престол|Светия престол]]. Основната му цел е да помири [[Фердинандо I (Неапол)|Феранте I от Неапол]] със [[Сфорца]]. През март [[1486|1486 г.]] Асканио влиза в дискусия с кардинал Жан Балю – посланик на [[Франция]] в Рим. Балю е предложил [[Инокентий VIII]] да призове [[Рене I (Анжу)|Рене II]], херцог на [[Лотарингия (херцогство)|Лотарингия]] да си възвърне правата върху [[Неаполитанско кралство|неаполитанския]] трон, което води до жестока кавга с Асканио. СпорътПапа се ожесточаваИнокентий толковаVIII, че Инокентий,койето обикновено колебаещ секолебае да се месинамесва в делата на подчинените си, им нарежда да спрат. ▼
През [[1488]] г., по негова воля като епископ на [[Павия]], на мястото на двете [[Романска архитектура|романски]] [[Базилика|базилики]]-близнаци Санто Стефано и Санта Мария дел Пополо той кара да започне изграждането на новата [[Павийска катедрала|катедрала на Павия]], за чийто проект вика ломбардския скулптор и архитект [[Джовани Антонио Амадео]] и чийто дървен модел от 1497 г. е запазен и до днес. Представител на [[Свети Амвросий (Милано)|Базиликата на Свети Амвросий]] [[Милано|Медиолански]] от 1489 г. насам, кардиналът вече е бил представител на прочутото [[Цистерциански орден|цистерианско]] [[Абатство Киаравале]], достигнало нов блясък, и желае към него да присъедини новата цистерцианска общност на Свети Амвросий, чиито манастирските среди решава да реконструира. По онова време все още има шест [[Бенедиктински орден|бенедиктински]] монаси, които са „уволнени“ незабавно, за да се нанесат монасите от Цистерцианския орден. Но неговият проект е все още органичен: през [[1497]] г. той прави официално обединението на [[Ломбардия|ломбардската]] конгрегация на ломбардския [[Цистерциански орден]] с [[Тоскана|тосканската]]. През същата година Асканио Мария е ключовата фигура във възстановяването на четирите манастира на бившия цистерциански [[Свети Амвросий (Милано)|манастир „Свети Амвросий“]] в Милано, поверено на [[Донато Браманте|Браманте]] и продължено от Амадео.▼
 
▲По време на понтификата Асканио е шпионин на брат си в [[Свети престол|Светия престол]]. Основната му цел е да помири [[Фердинандо I (Неапол)|Феранте I от Неапол]] със [[Сфорца]]. През март [[1486|1486 г.]] Асканио влиза в дискусия с кардинал Жан Балю – посланик на [[Франция]] в Рим. Балю е предложил [[Инокентий VIII]] да призове [[Рене I (Анжу)|Рене II]], херцог на [[Лотарингия (херцогство)|Лотарингия]] да си възвърне правата върху [[Неаполитанско кралство|неаполитанския]] трон, което води до жестока кавга с Асканио. Спорът се ожесточава толкова, че Инокентий, обикновено колебаещ се да се меси в делата на подчинените си, им нарежда да спрат.
 
Асканио е назначен за администратор на [[Кремона|Кремонския]] престол на 28 юли 1486 г. и заема поста до смъртта си. Той също така става администратор на престола в [[Пезаро]] през 1487 г. и е такъв до май 1491 г.
 
В опит да направи [[Неапол]] и [[Милано]] съюзници, Асканио се среща с [[Ферандино Арагонски|Ферандино]] – принц на [[Капуа]] и внук на Феранте в двореца му в [[Трастевере]] през май [[1492]] г. Банкетът, организиран в чест на неаполитанския принц, е толкова екстравагантен и великолепен, че според [[Стефано Инфесура]], ако трябва да разкаже, никой няма да му повярва. ФердинандФерандино се надява да уреди брака междуна още един от внуците на крал Феранте – дон Луиджи Арагонски с член на семейството на папа Инокентий – Батистина Чибò. Съюзът се надява да раздалечи Инокентий и французите. В същото време Ферандино се стреми да бъде инвестиран с Неапол от папата, като по този начин укрепи властта на семейството си в кралството, за да се засегне френският ищец Рене II. На 4 юни 1492 г. папа Инокентий издава [[була]], определяща, че крал Феранте ще бъде наследен от сина му Алфонсо, а Алфонсо от Фердинандо, което ощастливява миланците.
 
=== Вицеканцлер ===
На [[Конклав|конклава]] от август 1492 г., след като приема, че няма да получи папската тиара за себе си, Асканио обещава гласа си на Родриго Борджия, тогавашен вицеканцлер на Светата римска църква. Борджия на свой ред му обещава длъжността вицеканцлер на Светата римска църква, както и Дворецдвореца Борджия. ОсвенКъм товаобещанията тойспадат ще получи замъказамъкът в [[Непи]], епископията на [[Егер]] (която носи годишен доход от 10 хил. [[Дукат|дуката]]), два канонизма и длъжността като [[Приорприор]] на манастир в епархията [[Калаора]] в Испания, която се държи от Борджия. Борджия е избран на папския престол с името [[Александър VI]] отчасти и поради убедителния Асканио. Той назначава Асканио за свой вицеканцлер, с което го прави де факто премиер на Светия престол. На 26 август 1492 г. Сфорца напуска своето дяконство в [[Свети Вит, Модест и Крешенция (титулярна дякония)|Свети Вит, Модест и Крешенция]], ино отново го избира на 31 януари 1495 г., катои го заема до смъртта си. Той е обявен за администратор на Егерската митрополития на 31 август 1492 г., запазвайки позицията до юни 1496 г. За да укрепи връзката между семейството си и папския дом, през 1493 г. Асканио урежда брака на [[Джовани Сфорца]], – негов братовчед и управител на [[Пезаро]], с [[Лукреция Борджия]], извънбрачната– извънбрачна дъщеря на папата, през 1493 г. Бракът е анулиран през 1497 г. като неконсумиран.
 
=== Френска инвазия ===
[[Файл:SFORZA ASCANIO 1755.jpg|мини|Портрет на Асканио Сфорца от 1755 г. ]]
Кардинал Сфорца е назначен за администратор на епархия Елн, подчинена на епархия [[Нарбон]] във Франция, през януари 1494 г .; на 20 януари 1495 г. [[Чезаре Борджия]] е назначен за епископ на Елн, а Сфорца се отказва от администрацията през май 1495 г.
Приятелството между Асканио и папа Александър VI приключва, когато [[Франция]] нахлува в [[Италия]] през септември [[1494]] г. Съзнавайки машинациите на кардинал [[Юлий II|Джулиано дела Ровере]], Александър VI решава да се противопостави на Франция. [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]] е таен съюзник на френския крал [[Шарл VIII]], а Асканио предава папата, като поисква свалянето му. След папския триумф над краля, Милано изоставя Франция и Асканио е приет отново във Ватикана, без обаче да се опитва да спечели благоволението на папата. Когато [[Джовани Борджия]] – извънбрачен син на папата е намушкан през [[1497|1497 г.]], Асканио е обвинен в убийството, но е оправдан от папата.▼
 
▲Приятелството между Асканио и папа Александър VI приключва, когато [[Франция]] нахлува в [[Италия]] през септември [[1494]] г. Съзнавайки машинациите на кардинал [[Юлий II|Джулиано дела Ровере]] срещу себе си, Александър VI решава да се противопостави на Франция. Понеже [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]] е таен съюзник на френския крал [[Шарл VIII]], а Асканио предава папата, като поисква свалянето му заедно с още няколко кардинали. След папския триумф над френския краля, Милано изоставя Франция и Асканио е приет отново във Ватикана, безно обаченикога даповече сене опитвауспява да спечели благоволението на папата. Когато [[Джовани Борджия]] – извънбрачен син на папата е намушкан през [[1497|1497 г.]], Асканио е обвинен в убийството, но е оправдан от папата.
 
Когато французите отново нахлуват в Италия с подкрепата на Светия престол, Асканио наблюдава падането и затвора на брат си [[Лудовико Мария Сфорца]] (1500 г.), без да може да действа. На 15 юни 1500 г. е отведен във Франция и затворен в [[Лион]], а по-късно в Тур дьо Бурж. Той е освободен на 3 януари 1502 г. въз основа на обещанието да не напуска Франция без кралско разрешение. Извикан е във френския кралски двор при крал [[Луи XII]] и става постоянен негов придружител на лов. Той подарява на френската кралица голяма перла, носена по-рано от брат му Лудовико.
 
През август 1503 г. Луи XII му разрешава да се върне в Рим. Целта на Асканио е да прогони французите от Ломбардия и да постави брат си Лудовико, който е във френски затвор. Участва в папския конклав през септември 1503 г. Полага безполезни усилия да наследи [[Александър VI]], като се бори срещу кардинал [[Юлий II|Джулиано дела Ровере]] и [[Жорж I д'Амбоаз|Жорж д'Амбоаз]] – официалния кандидат на Франция. Когато папа [[Пий III]] (Франческо Пиколомини) умира в същия месец на коронацията си, кардинал Сфорца участва в папския конклав през октомври 1503 г., но Джулиано дела Ровере (Юлий II) е избран почти единодушно.
[[Файл:Santa Maria del Popolo Presbyterium Grabmal Ascanio Sforza.JPG|ляво|мини|Надгробен паментик на Асканио Сфорца в църквата „Санта Мария дел Пополо“ в [[Рим]]. ]]▼
На 23 май 1505 г. кардинал Асканио посещава Тайна консистория в добро здраве и след обяд отива на лов. На връщане се почувства зле. Взима лекарства срещу [[чума]], но в сряда, 28 май, си ляга облян със студена пот. На 28 май 1505 г. 50-годишният Асканио умира в къщата в градината си до църквата „[[Сан Джироламо дей Скиавони]]“ от чума. Той е погребан същата вечер, без кардинал и церемониал-майстор поради чумата. Юлий II възлага на твореца Андреа Сансовино да му издигне гробницата в Големия параклис на църквата [[Санта Мария дел Пополо]], с надпис, на който папа Юлий обявява, че е забравил честната опозиция на Асканио („luckyissimarum contentionum oblitus“).
 
Кардинал Асканио Сфорца умира на 50-годишна възраст на 28 май 1505 г. Гробът му се намира в църквата „[[Санта Мария дел Пополо]]“ в [[Рим]]. На него е кръстена важна [[Милано|миланска]] пътна артерия, която минава по левия бряг на канала [[Навильо Павесе|Навильо Павезе]] за около 1,5 км в посока [[Павия]]. ▼
През 1500 г. венецианците предават кардинал Асканио Сфорца на французите и получава домашен арест. Той е освободен през 1502 г., като няма право да напуска Франция. Извикан е във френския кралски двор при крал [[Луи XII]] и става постоянен негов придружител при лов. Той подарява на френската кралица доста голяма перла, носена по-рано от брат му Лудовико. През август 1503 г. Луи XII му разрешава да се върне в Рим. Целта на Асканио е да прогони французите от Ломбардия и да постави брат си Лудовико, който е във френски затвор.
▲[[Файл:Santa Maria del Popolo Presbyterium Grabmal Ascanio Sforza.JPG|ляво|мини|Надгробен паментик на Асканио Сфорца в църквата „Санта Мария дел Пополо“ в [[Рим]]. ]]
Когато Франция нахлува отново в Италия със сътрудничеството на [[Свети престол|Светия престол,]] Асканио е свидетел на падането на [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]] и неговото затваряне. На конклава от [[1503|1503 г.]] той прави безполезен опит да наследи Александър VI, сблъсквайки се с кардинал Дела Ровере и с френския кандидат [[Жорж I д'Амбоаз|Жорж д'Амбоаз]]. След смъртта на [[Пий III|папа Пий III]] в същия месец на коронацията му Асканио се опитва отново да се издигне, но Джулиано дела Ровере печели и става [[Юлий II|папа Юлий II]].
 
== Изкуство ==
▲Кардинал Асканио Сфорца умира на 50-годишна възраст на 28 май 1505 г. Гробът му се намира в църквата „[[Санта Мария дел Пополо]]“ в [[Рим]]. На него е кръстена важна [[Милано|миланска]] пътна артерия, която минава по левия бряг на канала [[Навильо Павесе|Навильо Павезе]] за около 1,5 км в посока [[Павия]].
▲ПрезКато кардинал през [[1488]] г., по негова воля като епископ на [[Павия]], на мястото на двете [[Романска архитектура|романски]] [[Базилика|базилики]]-близнаци Санто Стефано и Санта Мария дел Пополо той кара да започне изграждането на новата [[Павийска катедрала|катедрала на Павия]], за чийто проект вика ломбардския скулптор и архитект [[Джовани Антонио Амадео]] и чийто дървен модел от 1497 г. е запазен и до днес. Представител на [[Свети Амвросий (Милано)|Базиликата на Свети Амвросий]] [[Милано|Медиолански]] от 1489 г. насам, кардиналът вече е бил представител на прочутото [[Цистерциански орден|цистерианско]] [[Абатство Киаравале]], достигнало нов блясък, и желае към него да присъедини новата цистерцианска общност на Свети Амвросий, чиито манастирските среди решава да реконструира. По онова време все още има шест [[Бенедиктински орден|бенедиктински]] монаси, които са „уволнени“ незабавно, за да се нанесат монасите от Цистерцианския орден. Но неговият проект е все още органичен: през [[1497]] г. той прави официално обединението на [[Ломбардия|ломбардската]] конгрегация на ломбардския [[Цистерциански орден]] с [[Тоскана|тосканската]]. През същата година Асканио Мария е ключовата фигура във възстановяването на четирите манастира на бившия цистерциански [[Свети Амвросий (Милано)|манастир „Свети Амвросий“]] в Милано, поверено на [[Донато Браманте|Браманте]] и продължено от Амадео.
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Асканио_Мария_Сфорца“.