Асканио Мария Сфорца: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 69:
През август 1503 г. Луи XII му разрешава да се върне в Рим. Целта на Асканио е да прогони французите от Ломбардия и да постави брат си Лудовико, който е във френски затвор. Участва в папския конклав през септември 1503 г. Полага безполезни усилия да наследи [[Александър VI]], като се бори срещу кардинал [[Юлий II|Джулиано дела Ровере]] и [[Жорж I д'Амбоаз|Жорж д'Амбоаз]] – официалния кандидат на Франция. Когато папа [[Пий III]] (Франческо Пиколомини) умира в същия месец на коронацията си, кардинал Сфорца участва в папския конклав през октомври 1503 г., но Джулиано дела Ровере (Юлий II) е избран почти единодушно.
[[Файл:Santa Maria del Popolo Presbyterium Grabmal Ascanio Sforza.JPG|мини|Надгробен паментик на Асканио Сфорца в църквата „Санта Мария дел Пополо“ в [[Рим]]. ]]
На 23 май 1505 г. кардинал Асканио посещава
На него е кръстена важна [[Милано|миланска]] пътна артерия, която минава по левия бряг на канала [[Навильо Павезе]] за около 1,5 км в посока [[Павия]].
Ред 75:
== Изкуство ==
Като кардинал през [[1488]] г., по негова воля като епископ на [[Павия]], на мястото на двете [[Романска архитектура|романски]] [[Базилика|базилики]]-близнаци Санто Стефано и Санта Мария дел Пополо той кара да започне изграждането на новата [[Павийска катедрала|катедрала на Павия]], за чийто проект вика ломбардския скулптор и архитект [[Джовани Антонио Амадео]] и чийто дървен модел от 1497 г. е запазен и до днес. Представител на [[Свети Амвросий (Милано)|Базиликата на Свети Амвросий]] [[Милано|Медиолански]] от 1489 г. насам, кардиналът вече е бил представител на прочутото [[Цистерциански орден|цистерианско]] [[Абатство Киаравале]], достигнало нов блясък, и желае към него да присъедини новата цистерцианска общност на Свети Амвросий, чиито манастирските среди решава да реконструира. По онова време все още има шест [[Бенедиктински орден|бенедиктински]] монаси, които са „уволнени“ незабавно, за да се нанесат монасите от Цистерцианския орден. Но неговият проект е все още органичен: през [[1497]] г. той прави официално обединението на [[Ломбардия|ломбардската]] конгрегация на ломбардския [[Цистерциански орден]] с [[Тоскана|тосканската]]. През същата година Асканио Мария е ключовата фигура във възстановяването на четирите манастира на бившия цистерциански [[Свети Амвросий (Милано)|манастир „Свети Амвросий“]] в Милано, поверено на [[Донато Браманте|Браманте]] и продължено от Амадео.
Фокусът на Асканио върху обществените въпроси отклонява вниманието му от покровителството на изкуствата. Той обаче е този, който през 1486 г. въвежда в папския двор [[Жоскен де Пре]] – най-известния [[Ренесансова музика|ренесансов]] музикант. Напрегнат и твърдоглав като политик, Асканио предпочита хазарта, вместо ученето. Той несъмнено е [[Макиавелизъм|макиавелист]], но също така и прозорлив и интелигентен, с високомерен дух и безкраен смелост. Политическите му нрави са типични за неговата епоха и той остава всеотдаен на любовта си към Милано и към семейството си.
== В масовата култура ==
* През 1981 г. в британския телевизионен сериал по [[Би Би Си]] „[[Борджиите]]“ в ролята му е британският актьор Клайв Мерисън
* През 2011 г. в телевизионния сериал ''The Borgias'' по американския канал Showtime в ролята му е британският актьор Питър Съливан
* Във френско-немско-чешко-италианския телевизионен сериал ''Borgia: Faith and Fear'' по френския канал Canal+ в ролята му е английският актьор Крисчън Маккей.
== Източници ==
| |||