Асканио Мария Сфорца: Разлика между версии

Асканио е ученик на [[Франческо Филелфо]] – придворен на баща му херцог Франческо Сфорца, който го запознава с управлението и литературата. Други кардинали на семейството са [[Гуидо Асканио Сфорца ди Санта Фиора]] (1534), [[Алесандро Сфорца (кардинал)|Алесандро Сфорца]] (1565), Франческо Сфорца (1583) и [[Федерико Сфорца]] (1645). <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/Sforza-family|заглавие=Sforza Family|труд=Encyclopedia Britannica|достъп_дата=29 септ. 2021}}</ref>

През септември 1473 г. племенницата на Асканио Катерина – дъщеря на херцог Галеацо Мария се омъжва за племенника на папа Сикст IV [[Джироламо Риарио]] (брат на кардинал [[Пиетро Риарио]]). <ref>Stefano Zaggia, "''[https://books.google.it/books?id=dMwJDAAAQBAJ&pg=PA216&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Architecture of Power: Imola during the Signoria of Girolamo Riario (1473–1488)]''," in: S. Beltramo; F. Cantatore; M. Folin, eds. (2016). ''A Renaissance Architecture of Power: Princely Palaces in the Italian Quattrocento, Leiden-Boston: Brill. p. 216''</ref> Джироламо е един от водещите членове на [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]] срещу живота на [[Лоренцо Медичи|Лоренцо Великолепния]]. Надявайки се да умиротвори Милано, Сикст IV се опитва да направи Асканио кардинал през 1477 г., но Светият колеж отказа да го приеме в своите чинове. Все пак през [[1479]] г. Асканио става 67-и [[епископ]] на [[Павия]].

През [[1484|1484 г.]] молбата за това Асканио да стане кардинал е отправена отново и на 17 март той е провъзгласен за кардинал-дякон на [[Свети Вит, Модест и Крешенция (титулярна дякония)|Свети Вит, Модест и Крешенция]]. Той влиза в [[Рим]] на 23 август, <ref>Conradus Eubel, [[iarchive:hierarchiacathol02eubeuoft|''Hierarchia catholica medii aevi, sive Summorum pontificum, S.R.E. cardinalium, ecclesiarum antistitum series'', editio altera]], Tomus II (Monasterii 1913), p. 47 nos. 492 and 499</ref> няколко дена след смъртта на [[Сикст IV]]. Официалната церемония по назначението му не се състои, а някои кардинали дори възразяват срещу участието му в следващия [[конклав]]. Благодарение на кардинал [[Александър VI|Родриго Борджия]] обаче Асканио е приет с всички кардиналски почести. <ref>Conradus Eubel, II, p. 47 no. 502.</ref> Той получава важна задача от брат си [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико]], по онова време [[Херцогство Бари|херцог на Бари]] и [[регент]] на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]: Асканио и кардинал Джовани Арагонски трябва да представят официално писмо до кардиналите в конгрегацията, с което да ги информират, че Милано се противопоставя на избора на кардиналите Барбо, Коста, Чибо и Савели. Чибо и Савели са последователи на кардинал [[Юлий II|Джулиано дела Ровере]] и на неговата профренска политика. <ref>Дела Ровере и кардинал Жан дьо Балю са лидерите на френската партия в двора на папа Инокентий VIII. Балю пристига в Рим на 8 февруари 1485 г. и представя пълномощията си като посланик на 11 февруари. Напрежението между тях и кардинал Асканио е толкова силно, че в Консисторията на 5 март 1486 г. избухва конфликт, който папата трябва да разреши, като ги ги накара да замълчат. Pastor, V, стр. 260.</ref> Писмото от херцог Лудовико, изпратено на 26 август, не стига до ръцете им навреме, в противен случай това би бил най-ранният известен опит за [[вето]] при папски избори. <ref>Joannes Burchard (1883). L. Thuasne (ed.). ''[https://books.google.it/books?id=MNMDUhGaiDIC&redir_esc=y Diarum sine rerum urbanarum commentarii: 1483–1506]'', Tome perier, paris Leroux. ''Appendice'' no. 19, pp. 512–513. Ludwig von Pastor, ''[[iarchive:historyofpopesf05past|The History of the Popes, from the close of the Middle Ages]]'', third edition, Volume V (Saint Louis: B. Herder 1902, p. 206.</ref> Асканио допринася за избора на Джовани Батиста Чибо за [[Инокентий VIII|папа Инокентий VIII]] на 29 август 1484 г.

Асканио Сфорца става администратор на [[Новара]] от 25 октомври 1484 г. до 18 април 1485 г., <ref>Eubel, II, p. 205. Кардинал Асканио си спечелва хубава годишна пенсия от Новара в размер на 800 флорина.</ref> заемайки поста отново през май 1505 г., няколко дни преди смъртта си на 27 май. <ref>Eubel, II, p. 205 note 6 (твърдейки, че мястото се е овакантило през 1503 г. поради оставката на епископ Палавичини; III, p. 260 with note 2.</ref>

Асканио е назначен за администратор на [[Кремона|Кремонския]] престол на 28 юли 1486 г. и заема поста до смъртта си. <ref>Sanclemente цитира поздравително писмо от 22 септември 1486 г., пратено от Chapter of the Cathedral, зирично твърдящо, че Сфорца е бил номиниран за ''Administrator perpetuus''. По онова време той е също администратор на [[Новара]] и [[Павия]]. Вж. Sanclemente, Enrico (1814). ''[https://books.google.it/books?id=ygn-UKb1RJEC&pg=PP171&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Series critico-chronologica episcoporum Cremonensium, sub auspiciis praestantissimi antistitis Homoboni Offredi ex authenticis monumentis aucta et emendata suaeque integritati maxima ex parte restituta, auctore Henrico Sanclementio].'' Cremona: apud Josephum Feraboli. pp. 150–152.</ref> Той също така става администратор на престола в [[Пезаро]] през 1487 г. и е такъв до май 1491 г.

В опит да направи [[Неапол]] и [[Милано]] съюзници Асканио се среща с [[Ферандино Арагонски|Ферандино]] – принц на [[Капуа]] и внук на Феранте в двореца му в [[Трастевере]] през май [[1492]] г. Банкетът, организиран в чест на неаполитанския принц, е толкова екстравагантен и великолепен, че според [[Стефано Инфесура]], ако трябва да разкаже, никой няма да му повярва. <ref>Stefano Infessura, ''Diario della città di Roma'' (ed. O. Tommasini) nuova edizione (Roma 1890), pp. 273–274</ref> Ферандино се надява да уреди брака на още един от внуците на крал Феранте – дон Луиджи Арагонски с член на семейството на папа Инокентий – Батистина Чибò. Съюзът се надява да раздалечи Инокентий и французите. <ref>Pastor, p. 285.</ref> В същото време Ферандино се стреми да бъде инвестиран с Неапол от папата, като по този начин укрепи властта на семейството си в кралството, за да се засегне френският ищец Рене II. На 4 юни 1492 г. папа Инокентий издава [[була]], определяща, че крал Феранте ще бъде наследен от сина му Алфонсо, а Алфонсо от Фердинандо, <ref>Пак там, с. 287</ref> което ощастливява миланците.

На [[Конклав|конклава]] от август 1492 г., след като приема, че няма да получи папската тиара за себе си, Асканио обещава гласа си на Родриго Борджия, тогавашен вицеканцлер на Светата римска църква. Борджия на свой ред му обещава длъжността вицеканцлер на Светата римска църква, <ref>На конклава през 1484 г. Борджия е обещал вицеканцлерството на кадринал Джовани Арагонски – син на крал Феранте I. Pastor, p. 236.</ref> както и двореца Борджия. Към обещанията спадат замъкът в [[Непи]], епископията на [[Егер]] (която носи годишен доход от 10 хил. [[Дукат|дуката]]) и длъжността като [[приор]] на манастир в епархията [[Калаора]] в Испания, която се държи от Борджия. <ref>Pastor, V, pp. 382–383, със забел.</ref> Борджия е избран на папския престол с името [[Александър VI]] отчасти и поради убедителния Асканио. Той назначава Асканио за свой вицеканцлер, с което го прави де факто премиер на Светия престол. На 26 август 1492 г. Сфорца напуска своето дяконство в [[Свети Вит, Модест и Крешенция (титулярна дякония)|Свети Вит, Модест и Крешенция]], но отново го избира на 31 януари 1495 г. и го заема до смъртта си. Той е обявен за администратор на Егерската митрополития на 31 август 1492 г., запазвайки позицията до юни 1496 г. <ref>Eubel, ''Hierarchia catholica'', p. 83.</ref> <ref>Williams, George L., ''[https://books.google.it/books?id=-mq7ctwMNdoC&pg=PA54&dq=pope+julius+ii&hl=en&sa=X&ei=kb1TVbuGA5CZyASg6oGACQ&redir_esc=y#v=onepage&q=pope%20julius%20ii&f=false Papal Genealogy]'', McFarland, 2004</ref> За да укрепи връзката между семейството си и папския дом, през 1493 г. Асканио урежда брака на [[Джовани Сфорца]] – негов братовчед и управител на [[Пезаро]] с [[Лукреция Борджия]] – извънбрачна дъщеря на папата. Бракът е анулиран през 1497 г. като неконсумиран.

Кардинал Сфорца е назначен за администратор на епархия Елн, подчинена на епархия [[Нарбон]] във Франция, през януари 1494 г .; на 20 януари 1495 г. [[Чезаре Борджия]] е назначен за епископ на Елн, а Сфорца се отказва от администрацията през май 1495 г. <ref>''[https://books.google.it/books?id=qvpgAAAAcAAJ&pg=PR5-IA4&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Gallia Christiana, In Provincias Ecclesiasticas Distributa].'' Tomus sextus (6). Paris: Ex Typographia Regia, 1739 , pp. 1065-1065, Eubel, II, p. 150.</ref>

През август 1503 г. Луи XII му разрешава да се върне в Рим. Целта на Асканио е да прогони французите от Ломбардия и да постави брат си Лудовико, който е във френски затвор. Участва в папския конклав през септември 1503 г. Полага безполезни усилия да наследи [[Александър VI]], като се бори срещу кардинал [[Юлий II|Джулиано дела Ровере]] и [[Жорж I д'Амбоаз|Жорж д'Амбоаз]] – официалния кандидат на Франция. Когато папа [[Пий III]] (Франческо Пиколомини) умира в същия месец на коронацията си, кардинал Сфорца участва в папския конклав през октомври 1503 г., но Джулиано дела Ровере (Юлий II) е избран почти единодушно. <ref>J. P. Adams, California State University Northridge, ''[http://www.csun.edu/~hcfll004/SV1503b.html Sede Vacante 1503, II]'', Посетен на 29 септ. 2021</ref>

На 23 май 1505 г. кардинал Асканио посещава Тайната консистория в добро здраве и след обяд отива на лов. На връщане се почувства зле. Взима лекарства срещу [[чума]], но в сряда, 28 май, си ляга облян със студена пот. Чумата го погубва на 28 май 1505 г.: 50-годишният Асканио умира в къщата в градината си до църквата „[[Сан Джироламо дей Скиавони]]“. Той е погребан същата вечер без кардинал и церемониал-майстор поради чумата. <ref>Burchard, ''Diarium'' III, p. 390-391. Обстоятелствата са докладвани както от Joannes Burchard, така и от The circumstances are reported both by and by Paris de Grassis.</ref> Юлий II възлага на твореца Андреа Сансовино <ref>Kim Woods (2007). ''[https://books.google.it/books?id=-RdiayZt0QEC&pg=PT197&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Viewing Renaissance Art]''. Yale University Press. p. 225.</ref> да му издигне гробницата <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://collections.vam.ac.uk/item/O12505/tomb-of-cardinal-ascanio-sforza-plaster-cast-sansovino-andrea/|заглавие=Tomb of Cardinal Ascanio Sforza|достъп_дата=29 септ. 2021}}</ref> в Големия параклис на църквата [[Санта Мария дел Пополо]], <ref>Australian National University, [https://web.archive.org/web/20050502070524/http://rubens.anu.edu.au/popolo/pics/0005/P530.JPG photo of tomb of Cardinal Sforza.]</ref> с надпис, на който папа Юлий обявява, че е забравил честната опозиция на Асканио („luckyissimarum contentionum oblitus“). <ref>Vincenzo Forcella (1869). ''[https://books.google.it/books?id=V_Gz2DaYnMsC&redir_esc=y Iscrizioni delle Chiese e d'Altri Edificii]'' (in Italian and Latin). Tomo I. Roma: Tipografia delle scienze mathematiche e fisiche. pp. 332, no. 1258.</ref>

== Източници и бележки ==

{{Превод от|iten|Ascanio Maria Sforza|1231776351043456616}}