Асканио Мария Сфорца: Разлика между версии

През [[1484|1484 г.]] молбата за това Асканио да стане кардинал е отправена отново и на 17 март той е провъзгласен за кардинал-дякон на [[Свети Вит, Модест и Крешенция (титулярна дякония)|Свети Вит, Модест и Крешенция]]. Той влиза в [[Рим]] на 23 август, <ref>Conradus Eubel, [[iarchive:hierarchiacathol02eubeuoft|''Hierarchia catholica medii aevi, sive Summorum pontificum, S.R.E. cardinalium, ecclesiarum antistitum series'', editio altera]], Tomus II (Monasterii 1913), p. 47 nos. 492 and 499</ref> няколко дена след смъртта на [[Сикст IV]]. Официалната церемония по назначението му не се състои, а някои кардинали дори възразяват срещу участието му в следващия [[конклав]]. Благодарение на кардинал [[Александър VI|Родриго Борджия]] обаче Асканио е приет с всички кардиналски почести. <ref>Conradus Eubel, II, p. 47 no. 502.</ref> Той получава важна задача от брат си [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико]], по онова време [[Херцогство Бари|херцог на Бари]] и [[регент]] на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]: Асканио и кардинал Джовани Арагонски трябва да представят официално писмо до кардиналите в конгрегацията, с което да ги информират, че Милано се противопоставя на избора на кардиналите Барбо, Коста, Чибо и Савели. Чибо и Савели са последователи на кардинал [[Юлий II|Джулиано дела Ровере]] и на неговата профренска политика. <ref>Дела Ровере и кардинал Жан дьо Балю са лидерите на френската партия в двора на папа Инокентий VIII. Балю пристига в Рим на 8 февруари 1485 г. и представя пълномощията си като посланик на 11 февруари. Напрежението между тях и кардинал Асканио е толкова силно, че в Консисторията на 5 март 1486 г. избухва конфликт, който папата трябва да разреши, като ги ги накаракара да замълчат. Pastor, V, стр. 260.</ref> Писмото от херцог Лудовико, изпратено на 26 август, не стига до ръцете им навреме, в противен случай това би бил най-ранният известен опит за [[вето]] при папски избори. <ref>Joannes Burchard (1883). L. Thuasne (ed.). ''[https://books.google.it/books?id=MNMDUhGaiDIC&redir_esc=y Diarum sine rerum urbanarum commentarii: 1483–1506]'', Tome perier, paris Leroux. ''Appendice'' no. 19, pp. 512–513. Ludwig von Pastor, ''[[iarchive:historyofpopesf05past|The History of the Popes, from the close of the Middle Ages]]'', third edition, Volume V (Saint Louis: B. Herder 1902, p. 206.</ref> Асканио допринася за избора на Джовани Батиста Чибо за [[Инокентий VIII|папа Инокентий VIII]] на 29 август 1484 г.

Асканио е назначен за администратор на [[Кремона|Кремонския]] престол на 28 юли 1486 г. и заема поста до смъртта си. <ref>Sanclemente цитира поздравително писмо от 22 септември 1486 г., пратеноизпратено от Chapter[[Катедрален ofкапитул|Катедралния the Cathedralкапитул]], зиричноизрично твърдящо, че Сфорца е бил номиниранназначен за ''Administrator perpetuus''. По онова време той е също администратор на [[Новара]] и [[Павия]]. Вж. Sanclemente, Enrico (1814). ''[https://books.google.it/books?id=ygn-UKb1RJEC&pg=PP171&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Series critico-chronologica episcoporum Cremonensium, sub auspiciis praestantissimi antistitis Homoboni Offredi ex authenticis monumentis aucta et emendata suaeque integritati maxima ex parte restituta, auctore Henrico Sanclementio].'' Cremona: apud Josephum Feraboli. pp. 150–152.</ref> Той също така става администратор на престола в [[Пезаро]] през 1487 г. и е такъв до май 1491 г.

Фокусът на Асканио върху обществените въпроси отклонява вниманието му от покровителството на изкуствата. Той обаче е този, който през 1486 г. въвежда в папския двор [[Жоскен де Пре]] – най-известния [[Ренесансова музика|ренесансов]] музикант. <ref>Richard Sherr (2000). ''[https://books.google.it/books?id=hpIwULoutmUC&pg=PA171&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false The Josquin Companion]''. Oxford University Press. p. 171</ref> Напрегнат и твърдоглав като политик, Асканио предпочита хазарта, вместо ученето. Той несъмнено е [[Макиавелизъм|макиавелист]], но също така и прозорлив и интелигентен, с високомерен дух и безкраен смелост. Политическите му нрави са типични за неговата епоха и той остава всеотдаен на любовта си към Милано и към семейството си.