Ирина Палеологина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-В последствие +Впоследствие)
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Ирина Палеологина|Ирина Палеологина (пояснение)}}
{{друго значение||византийската императрица|Ирина Палеологина (съпруга на Матей Кантакузин)}}
{{Жена Личност|монарх|име=Ирина Палеологина
| описание=царица на България
| изображение за личността=
Ред 29:
| майка=[[Теодора Дукина Ватацина]]
| герб=
}}'''Ирина Палеологина''' е българска царица, съпруга на цар [[Иван Асен III]] (1279- – 1280) и дъщеря на византийския император [[Михаил VIII Палеолог]].
 
== Биография ==
През [[1277]] г. избухва [[Въстание на Ивайло|въстанието на Ивайло]], което се развива доста успешно: цар [[Константин Асен]] е посечен и се очертава съюз между [[Ивайло]] и овдовялата царица [[Мария Палеологина Кантакузина|Мария Палеологина]], стремяща се да запази престола за сина си Михаил. Този съюз плаши византийския император [[Михаил VIII Палеолог]], понеже Мария е негов заклет враг. С амбицията да се намеси във вътрешните междуособици в [[България]] и да провали плановете на българската царица Мария, Михаил VIII Палеолог омъжва през [[1278]] г. дъщеря си Ирина за Иван Асен, син на болярина [[Мицо]], бивш български цар. Същевременно Иван Асен е обявен за цар, като се използва родството му по женска линия с Асеневата династия – майка му е дъщеря на цар [[Иван Асен II]].
 
През [[1279]] г. Иван Асен III и Ирина успяват да влязат в [[Търново]], подпомогнати от ромейски войски и с подкрепата на част от болярската опозиция, преследвана от царица [[Мария Палеологина Кантакузина|Мария]]. Византийските хронисти пишат, че новата царска двойка не се чувствала ''„особено уютно“'' в Търновския дворец, заобиколена от врагове. Сред най-опасните им противници е боляринът [[Георги I Тертер]], който не крие аспирациите си към престола. Не по-малко проблеми предизвиква и Ивайло, който след битката с [[татари]]те при [[Дръстър]], се насочва отново към [[Търново]].
Ред 39:
 
В историята на Георги Пахимер се съобщава, че няколко години след смъртта на съпруга ѝ, Ирина се опитва да разбунтува латините срещу брат си Андроник II. Поводът за действията ѝ според Георги Пахимер било убийството на зет ѝ [[Роже дьо Флор]] през 1305 г. Тъй като действията ѝ са разкрити, Ирина е поставена под домашен арест:
{{цитат|Неочаквано дойде Баригерий с извънредно голям кораб... И той проводи пратеници предварително и съобщи твърде страшни работи за сестрата на императора, вдовицата на Асен. Той съобщаваше, че тя изпратила при тях доверения си човек Канавурий и ги подстрекавала срещу императора по причина на стария си гняв заради [[Роже дьо Флор|кесаря]]. Когато императорът узна това, той разследва и научи отчасти това, което бе узнал. Той се разгневи на сестра си и я затвори в двореца, като остави нещата около нея да бъдат разследвани по-обстойно...<ref>'''Георги Пахимер'''. История – В: ГИБИ, X, 1980, с. 216- – 217. Превод на: '''[[Михаил Войнов]]'''.</ref>}}
 
== Наследници ==
От брака между Иван Асен III и Ирина се раждат седем деца – пет сина и две дъщери:
# [[Михаил Асен (Византия)|Михаил]]
# [[Андроник Асен|Андроник]]
Ред 48:
# Мануил
# Константин
# Теодора - – омъжена за Феран Ксименес д'Аунес, сподвижник на Роже дьо Флор. Впоследствие е имала втори брак с визнатийския военачалник [[Мануил Тагарис]].
# Мария – омъжена за [[Роже дьо Флор]], мега дукс на Византия и предводител на Каталанската Компания.
 
Така се появява големият византийски клон на Асеневата династия.