Макс Планк: Разлика между версии

През октомври 1887 г., след смъртта на Кирхоф, се освобождава катедрата по теоретична физика на Берлинския университет. Първите двадвама претендентапретенденти за правото да заемат тази длъжност – [[Лудвиг Болцман]] и [[Хайнрих Херц]] – отказват, като предпочитат Мюнхен и [[Бон]], съответно. Тогава Хелмхолц предлага кандидатурата на Планк, който получава от колегите си висока оценка като учен, учител и човек. Младият физик поема задълженията си в Берлин през януари 1889 г. През първите три години той остава екстраординарен професор, докато през 1892 г. в университета е създадена позиция за ординарен професор по теоретична физика. В същото време оглавява новосъздадения Институт по теоретична физика в университета. Работата в Берлин му позволява да работи в тясно сътрудничество с Хелмхолц, Август Кунд и други известни физици, но като теоретик Планк е по същество в изолирана позиция и първоначално му струва големи усилия да установи контакт с колеги по експериментална физика. През 1894 г., по предложение на Хелмхолц и Кунд, той е избран за пълноправен член на [[Пруска академия на науките|Пруската академия на науките]]<ref>Кляус Е. М., Франкфурт У. И. Макс Планк. – М.: Наука, 1980. – 392 с.</ref>.