'''Димитър Иванов Бояджиев''' ([[18 май]] [[1880]] — [[12 юли]] [[1911]]) е [[България|български]] [[поет]], един от първите майстори на [[елегия]]та в българската литература, наред с [[Димчо Дебелянов]].
Димитър Бояджиев е роден на [[18 май]] [[1880]] г.година в [[Пазарджик]] в бедно и многочислено семейство. Останал [[сирак]] на 13 г.години, поема издръжката на голямото си семейство и напуска училище. Постъпва в общината като [[писар]], самообразова се, пише стихове в духа на социалистическото увлечение. Първите си творби праща на [[Димитър Благоев]], публикува преводи от [[Семен Надсон]]. През [[октомври]] [[1901]] година заминава за [[София]] и чрез ходатайството на [[Константин Величков]] започва работа в Отделението за печата при [[Министерство на външните работи]]. Едновременно е уредник на сп. ''„Летописи“'' (издавано от [[Константин Величков]]), в което сътрудничи със стихове и преводи от [[руски език]] — творби на [[Михаил Лермонтов]], [[Иван Тургенев]], [[Максим Горки]], [[Леонид Андреев]], [[Иван Бунин]], [[Фьодор Тютчев]] и дрдруги. Секретар е на българското консулство в [[Марсилия]] ([[1907]]–[[1909]]), работи в Дирекция на печата. Сътрудничи на списанията ''„Ново време“'', ''„Съвременна мисъл“'', в. ''„Българан“'' и др. Самоубива се по лични причини.
