'''„Орохидрография на Македония“''' е [[книга]] на видния български географ и политик [[Васил Кънчов]]. Отпечатана е и издадена на български език в [[пловдив]]ската печатница „Христо Г. Данов“ през 1911 година. Издадена е посмъртно от [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]] в София, под редакцията на професор [[Анастас Иширков]].
Основна тема на книгата е орохидрографията на [[Македония (област)|Македония]], която според автора е трудна за дефиниране географски или административно, и се дефинира чрез етнографическата самоидентификация на населението. Според него „местните [[българи]] и [[куцовласи]] се наричат сами [[македонци]] и околните народи ги наричат така, докато [[турци]]те, [[албанци|арнаутите]] и [[гърци]]те от Македония – не се наричат македонци, но използват „Македония“ за обозначане на родната страна“.<ref>{{cite book |title= Орохидрография на Македония |last= Кѫнчовъ |first=Василъ |authorlink= |coauthors= |year=1911 |publisher= Издава Българското книжовно дружество въ София, Печатница Хр. Г. Дановъ |location=Пловдивъ |isbn= |pages= |url= |accessdate= |quote= Точни граници на областта Македония не могат да се дадат, понеже тя не е заключена в някои строго начертани географически предели, нито административно е отделена от другите области. Само в етнографическо отношение Македония има по-определени краища, понеже българското племе е разселено по цялата област и рядко излиза из границите ѝ. Областите на север, на запад и на юг от Македония имат преимуществено друго население. При определянето на границите ние ще се ръководим главно от общото възрение на местното население и от определението, което дават най-вещите нови пътешественици. Местните българи и куцовласи, които живеят в пределите на Македония се наричат сами македонци и околните народи ги зовът тъй. Турците и арнаутите не се казватъ македонци, но попитани от къде са, отговарят: от Македония... така също и гърците, които живеят по южните области, не се казватъ македонци...}}</ref>
