Мария Лешчинска: Разлика между версии

м
форматиране; форматиране: 2x нов ред, интервал (ползвайки Advisor)
м (форматиране; форматиране: нов ред (ползвайки Advisor))
м (форматиране; форматиране: 2x нов ред, интервал (ползвайки Advisor))
{{Личност
{{Жена монарх
| име -оригинал = Мария Лешчинска
| категория = монарх
| описание = Кралица[[кралица]] на [[Кралство Франция|Франция]] и [[Навара]]
| изображениепортрет за личността = MariaLeszczynska02.jpg
| описание на изображението =
| портрет-описание =
| съпруга на = [[Луи XV]]
| пълно име -рождено = '''Мария-Катерина-София-Фелисите Лешчинска'''
| управление =
| регентвложки на =
{{Личност/Монарх
| регентство =
| коронациякатегория = =монарх
| период = [[1725]] – [[1768]]
| обкръжение =
| коронация =
| пълно име = Мария-Катерина-София-Фелисите Лешчинска
| предшественик =
| други титли =
| кръщененаследник = =
| други титли = =
| родена = [[23 юни]] [[1703]]
| религия =
| място на раждане = [[Требница]], [[Полша]]
| починалагерб = [[24 юни]] [[1768]]
}}
| място на смъртта = [[Версай]], [[Франция]]
| погребана в =
| предшествана от =
| наследена от =
| втори брак =
| трети брак =
| потомци =
| династия = Лешчински
| баща = [[Станислав Лешчински]]
| майка = [[Катажина Опалинска]]
| подпис = Signature Marie Leszczynska.png
| герб = Marie Leczsinska.png
| общомедия = Marie Leszczyńska
}}
 
'''Мария-Катерина-София-Фелисите Лешчинска''' ({{lang|pl|Maria Karolina Zofia Felicja Leszczyńska}} – ''Маря Каролина Зофя Фелиця Лешчинска'') е [[полска]] [[принцеса]] и [[кралица]] на [[Франция]] ([[1725]] – [[1768]]). Съпруга на [[Луи XV]].
 
== Произход и ранни години ==
Мария е втора дъщеря на детронирания полски крал [[Станислав Лешчински]] (първата му дъщеря Ана се разболява и умира 18-годишна). След като баща ѝ е свален от трона, Мария го следва в неговото изгнаничество и през целия си живот запазва много близки отношения с него. Години по-късно тя споделя с [[Волтер]], че при бягството на баща ѝ от двореца гувернантките за малко да я забравят в бързината, но една от жените, натоварени да стегнат багажа, забелязва захвърлена в двора „купчина пелени“, отива да я прибере и открива в нея малката Мария.
 
В годините на изгнаничеството им в [[Елзас]] Мария се сгодява за млад френски офицер, но тъй като той няма благородническа титла, баща ѝ отказва този брак. Правят се постъпки за брак с принц Шарзенберг, благородник от [[Бохемия]], но той избира по-богата кандидатка. По-късно маркиза дьо При я предлага за съпруга на своя любовник – херцог Луи Анри дьо Бурбон, който по същото време е първи министър на Франция. Намерението на маркизата е да му намери обезнаследена и послушна съпруга, която да не я засенчва, но събитията вземат съвсем друг обрат.
 
== Кралица на Франция ==
=== Брак с Луи XV ===
[[Файл:Maria Leszczynska Frankreich.jpg|мини|ляво|Кралица Мария Лешчинска]]
Когато през февруари [[1725]] г. [[Луи XV]] за пореден път се разболява, херцог дьо Бурбон се уплашва, че при евентуална смърт на болнавия крал, неговият съперник Орлеанският херцог, синът на починалия [[регент]], може да получи трона. Затова той отпраща 6-годишната годеница на краля, инфантата Мария-Ана-Виктория дьо Бурбон, която в тази възраст не може да му осигури наследник, и поисква да се изготви списък на възможните претендентки за брак. В края на този списък фигурира и Мария Лешчинска, която не е добра партия, тъй като не може да донесе на [[Франция]] никаква зестра. По една или друга политическа причина обаче херцог дьо Бурбон отхвърля повечето кандидатки и накрая предлага собствената си сестра. Това предложение среща съпротива от страна на маркиза дьо При, която се опасява, че сестрата на любовника ѝ може да ѝ създаде проблеми, ако стане кралица. Тъй като маркизата има тотално влияние върху херцога, той оттегля предложението си и в крайна сметка на [[31 март]] 1725 г., двамата спират избора си върху Мария Лешчинска с идеята, че тази никому непозната принцеса ще им бъде признателна и ще им позволи да запазят властта си.
 
Кралят, който е едва 15-годишен, и наставникът му [[кардинал]] дьо Фльори се съгласяват на този брак с 22-годишната принцеса (почти стара мома според разбиранията на епохата), която отгоре на всичко не може да предложи никаква финансова или политическа изгода на кралството. Въпреки това сватбата не е добре приета във френския двор и в чужбина заради потеклото на фамилията Лешчински и полската им националност. Херцогиня Елизабет Шарлот д`Орлеан, сестра на починалия регент, пише следното: ''„Признавам, че е изненадващо да налагат на краля, който остана единственият с чиста кръв във Франция, да сключи този брак с една обикновена полска госпожица, чийто баща е бил крал само за 24 часа.“'' Стига се дотам, че се пускат слухове, че бъдещата кралица е грозна, болна от [[туберкулоза]], [[Епилепсия|епилептичка]] и [[Стерилитет|стерилна]]. Въпреки всичко на [[5 септември]] 1725 г. бракът е сключен във [[Фонтенбло]]; двамата истински се влюбват един в друг.
На Мария Лешчинска дават на разположение прислугата, която се е грижила за краля като дете, което да ѝ позволи да го опознае по-добре, а личен неин изповедник става кардинал дьо Фльори.
 
=== Взаимоотношения между съпрузите ===
[[Файл:Marie_Leszczyńska,_reine_de_France,_lisant_la_Bible_by_Jean-Marc_Nattier,_002.jpg|мини|Мария Лешчинска]]
Тя ражда на краля 10 деца за 10 години (осем дъщери, от които две близначки, и двама сина). Раждането на седмата дъщеря ([[1737]]) бележи края на семейното щастие на кралската двойка – Луи XV, вече 23-годишен, енергичен и пълен със сили, започва да се отегчава до тази уморена от многобройните бременности жена в зряла възраст. Независимо от моралните си скрупули кралят започва да се среща тайно с първата си метреса – графиня Луиза Жули дьо Майи-Несл. Впрочем отчуждението на Луи започва още в началото на брака им, когато Мария Лешчинска прави опити да го съветва – без да е родена в кралски двор, не познавайки все още достатъчно добре обичаите и етикета във [[Версай]], тя допуска грешката да поиска от краля да запази изключително непопулярния Луи Анри дьо Бурбон на поста му първи министър. От този момент тя загубва всякакво политическо влияние над съпруга си.
[[Файл:Marie_Leszczyńska,_reine_de_France,_lisant_la_Bible_by_Jean-Marc_Nattier,_002.jpg|мини|Мария Лешчинска]]
 
Малко по малко кралят напълно загубва интерес към съпругата си – след като тя му отказва достъп до спалнята ѝ ([[1738]]) и независимо от едно кратко помирение след заболяването на краля в [[Мец]] ([[1744]]) това охладняване е окончателно.
 
Въпреки постоянните изневери на краля, Мария запазва дискретност и достойнство като дори поддържа сърдечни отношения с най-известната от неговите метреси – [[Мадам Дьо Помпадур|Мадам дьо Помпадур]]. Кралицата се посвещава изцяло на децата си и на баща си, който я посещава често и я съветва да бъде търпелива и да се подчинява на съпруга си.
 
=== Мария и изкуството ===
Търсейки начин да изкупи вината си към нея, кралят ѝ подарява просторен апартамент (разрушен по-късно при преустройствата на [[Мария Антоанета]]), в който Мария посреща ограничен кръг приятели и куртизани. Голяма почитателка на [[музика]]та и [[живопис]]та (самата тя рисува [[акварел]]и), кралицата е истински [[меценат]] на дворцовата култура. Благодарение на нея и на снаха ѝ [[Мария Жозефа Сакска]] в двора идват голям брой хора на изкуството, между които [[Фаринели]] ([[1737]]) и [[Волфганг Амадеус Моцарт]] ([[1764]]).
 
=== Смърт ===
Мария Лешчинска умира на [[24 юни]] [[1768]] г. Погребана е в [[Сен Дени]], а сърцето ѝ се съхранява в гробницата на родителите ѝ в [[Нанси]].
 
== Потомци ==
* [[Луиза -Елизабет Бурбон-Френска]] (1727 – 1759)
* [[Ан -Анриет Бурбон-Френска]] (1727 – 1752)
* Мари Луиз (1728 – 1733)
* [[Луи, дофин на Франция (1729-1765)|Луи]] (1729 – 1765) – '''Луи Фердинанд дьо Бурбон''' (на фр. ''Louis-Ferdinand de Bourbon'')]]
* Филип-Луи (1730 – 1733)
* [[Мари-Аделаид Бурбон-Френска]] (1732 – 1800)
* [[Виктоар Френска]] (1733 – 1799)
* [[Софи Френска]] (1734 – 1782)