Определителен член в българския език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 220:
* ''дете – '''това''' дете – дете '''то''' – дете'''то'''''.
 
Както в миналото, така и днес правилото за употребата на пълен и кратък определителен член в българския правопис е обект на езиковедски спор.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=297404 Долу пълнияТ член! Не, глупаво е!]</ref> Нито в старите, нито в съвременните [[Български диалекти|български го̀вори]] се прави разграничение на синтактична основа между формите за пълен и кратък член. Едни диалекти използват само пълен член, а други – само кратък. Поради това в [[книжовен език|книжовния език]] се е наложилобило наложено т. нар. синтактично правило за употребата на пълен и кратък член в зависимост от синтактичната функция (постаромупо старому: падежа) на името в изречението.
 
За пръв път това правило е въведено от [[Неофит Рилски]] в неговата „Болгарска граматика“ от 1835 г.: „Членът при имената от мъжки род единствено число се пише ''-о'' в именителен падеж, ''-а'' в родителен падеж и ''-атъ'' във винителен падеж.“