Димитър Христов (политик): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
източник
Ред 20:
== Биография ==
[[Файл:Dimitar Hristov memorial plaque, 93 B Vassil Levski Blvd, Sofia.jpg|ляво|мини|Паметна плоча на Димитър Христов на фасадата на дома му на бул. „Васил Левски“ 93, София]]
Между 1888 и 1894 г. учи в гимназия в град [[Сливен]], а след това учи в [[Женева]] [[право]], финансови и икономически науки. Учи и в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Членува в Прогресивнолибералната партия и е член на централното ѝ бюро. Редактор е на централния ѝ орган вестник „България“. Между 1894 и 1895 г. е поддиректор на Народната библиотека<ref name="ташев">{{ташев|491}}</ref>. В периода 1895 – 1901 г. е секретар на Търговско-индустриалната палата в [[София]]. През 1911 г. е назначен за министър на търговията и земеделието. След това от 1911 до 1912 г. е временно управляващ министерството на търговията, промишлеността и труда. От 1911 до 1913 г. е министър на земеделието и държавните имоти, а през 1913 и министър на железниците, пощите и телеграфите. При управлението на [[Александър Стамболийски]] е обвинен за политическата си дейност от Народното събрание.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4715&SRV=false&LANG=bg ''Утринна поща'' - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков . - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 4, 04 март 1923 г., стр. 2]</ref> В периода 1924 – 1926 г. е реабилитиран и става министър на търговията, промишлеността и труда и министър на земеделието на държавните имоти (1926 – 1930).

Умира в град София през 1944 година<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 106, ISBN 954-528-790-X</ref>.
 
== Източници ==