Утигури: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
статията е за утигурите; не виждам такъв текст в източника
Ред 5:
Същевременно, тези племена са описвани като отделни в изворите, или са посочени като обособени в самостоятелни племенни съюзи от други летописци.<ref>Siege Warfare and Military Organization in the Successor States (400 – 800 AD): Byzantium, the West and Islam, Leif Inge Ree Petersen, BRILL, 2013, р. 369 – 370, ISBN 90-04-25446-3.</ref> Разграничение на „хуните“ от прабългарите, респективно утигурите или кутригурите през посочения период правят [[Комес Марцелин]], [[Касиодор]], [[Козма Индикоплевст]], [[Захари Ритор]], [[Георги Пизидийски]] и др. автори.<ref>Образуване на българската народност. Димитър Ангелов (Издателство Наука и изкуство, „Векове“, София, 1971) стр. 128.</ref> По същото време летописецът [[Приск Панийски]] описва хуните като „сбирщина от народи“ и твърди, че наименованието ''хуни'' е лишено от етнически смисъл и е нарицателно за всички поданици на империята им,<ref>Рашо Рашев. Прабългарите през V-VII век. Трето издание, София: Орбел, 2005. стр. 33.</ref> а според [[Йорданес]] хуните представлявали „буйно коренище" от различни племена.<ref>Българо-унгарски отношения през Средновековието, Христо Димитров, София, 1998, Академично издателство „Проф. Марин Дринов", стр. 13.</ref>
 
Поради това, редица изследователи заключават, че претенцията за хунска връзка на прабългарските племена показва по-скоро преплитане на европейските хунски елементи с новопристигнали тюркски племенни групи.<ref>А. Бурмов, Към въпроса за произхода на прабългарите, ИВИД, XXII— XXI V, София, 1948, стр. 298 – 336.</ref><ref>Васил Н. Златарски История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852) Наука и изкуство, София 1970, под ред. на Петър Хр. Петров) стр. 83.</ref><ref>Sanping Chen (2012). Multicultural China in the Early Middle Ages. University of Pennsylvania Press. p. 97. ISBN 0-8122-0628-2.</ref><ref>Golden, Peter B. (2003). Nomads and Their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipchaqs. Ashgate/Variorum. p. 71. ISBN 978-0-86078-885-0.</ref> Някои учени като [[Едвин Пулейбланк]] е [[Юрий Зуев]] свързват произхода на утигурите с [[юеджи]].<ref>Pulleyblank, 1966, p. 18</ref><ref>Yu. A. Zuev, EARLY TURKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, p.38 and p.62: ''The Utigurs of Menandr are Uti, associated with Aorses of the Pliny 'Natural history' (VI, 39). The word Uti was a real proto-type of a transcription Uechji < ngiwat-tie < uti'' (Pulleyblank, 1966, p. 18)</ref> Други, като [[Бешевлиев]] отричат всякаква родствена връзката с хуните.<ref>Прабългарски епиграфски паметници. Проф. Веселин Бешевлиев (Издателство на Отечествения фронт, София 1981) стр. 16.</ref> Трети като като [[Александър Бурмов]] оспорват дори прабългарската принадлежност на утигурите.<ref>Александър Бурмов, Избрани произведения, том 1, София, 1968, стр. 10.</ref> Четвърти, като [[Димитър Ангелов (историк)|Димитър Ангелов]] приемат, че през VI в. кутригурите и утигурите били различни от прабългарите, но с течение на времето съществуващите отлики, намаляват и към средата на VII в.в резултат на продължителния съвместен живот в пределите на общото политическо обединение те вече почти не се различават помежду си.<ref>Образуване на българската народност. Димитър Ангелов (Издателство Наука и изкуство, „Векове“, София, 1971) стр. 194.</ref> Съществуват и различия по въпроса за идентифицирането на утигурите спрямо [[уногундури]]те и [[оногури]]те. Съвременните изследвания показват, че евразийските степни племенни съюзи са били твърде разнородни, като днес учените предпочитат [[етногенезис|етногенетичните теории]] пред тези за конкретен етнически произход на отделните племена.<ref>Hyun Jin Kim, The Huns, Rome and the Birth of Europe. ISBN 978-1-107-00906-6. Cambridge University Press. 2013. page 31.</ref>
 
[[Прокопий]] цитира легендарен разказ, според който кутригури и утигури първоначално живеели в една държава. Вероятно през първата половина на [[5 век|V век]] те нападат [[готи]]те на запад от Дон и ги изтласкват от [[Черноморска Скития]]. Кутригурите се установяват в новозавладените земи, а утигурите се връщат източно от реката. Археологическите разкопки в тези райони, потвърждават присъствието на две сродни, но различни племена. В Източното Приазовие гробовете са предимно със северна ориентация характерна за утигурите, но има и известен брой некрополи ([[Пашковски некропол|Пашковският]] и [[Ясеновополянски некропол|Ясеновополянският некропол]]) със западна ориентация. Западната ориентация е разпространена най-вече сред прабългарите-кутригури, населявали земите западно от Дон.<ref>Д.Димитров, [[Прабългарите по Северното и Западното Черноморие]], Варна, 1987</ref>