Антропологични и генетични проучвания на прабългарите: Разлика между версии

Според [[Валтер Пол]] племената на Евразийските степи не са били етнически хомогенни и често са съюзи на множество племенни групи.<ref>Pohl, Walter (1998), „Conceptions of Ethnicity in Early Medieval Studies“, in Lester K. Little; Barbara H. Rosenwein, Debating the Middle Ages: Issues and Readings, Blackwell Publishers, pp. 13 – 24.</ref> [[Ерик Хобсбаум]] смята, че езикът им е почти винаги изкуствено наложена конструкция, като властващите елити, а не етно-лингвистичните особености на масите, са определяли езика на новите степни общности. [[Питър Голдън]] отбелязва също, че тюрко-монголските племена в Централна Азия, още от първото хилядолетие преди новата ера са имали контакти със скито-сарматите [[индоевропейци]] и са се смесвали с тях. Тези смесени племена са разглеждани от Голдън, като предци на носителите на огурските езици, към които се причислява и прабългарския език.<ref>Golden, Peter Benjamin (1992). An introduction to the History of the Turkic peoples: ethnogenesis and state formation in medieval and early modern Eurasia and the Middle East. Wiesbaden: Otto Harrassowitz. ISBN 978-3-447-03274-2, pp. 379 – 382.</ref> Според Голдън, тюркските народи от Централна Азия имат комплексен произход и са смес от различни степни племенни групи.<ref>Golden, Peter B. (2011). Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes. Editura Academiei Române; Editura Istros a Muzeului Brăilei. ISBN 978-973-27-2152-0, p. 55.</ref> Съвременните изследвания показват, че евразийските степни племенни съюзи са били твърде разнородни, като днес учените предпочитат [[етногенезис|етногенетичните теории]] пред тези за конкретен етнически произход на отделните племена.<ref>Hyun Jin Kim, The Huns, Rome and the Birth of Europe. ISBN 978-1-107-00906-6. Cambridge University Press. 2013. page 31.</ref>