Борисова градина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 38:
От 1920 г. в градината се поставят бюст-паметници на видни българи. Първият е на Иван Вазов по повод седемдесетия юбилей на писателя. Постепенно броят на бюстовете-паметници расте и са включени едни от най-известните български родолюбци, като Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Марин Дринов и много други.
Създадено е Училище на открито, използвано и като интернат за деца сираци на руски емигранти. Прави се скулптурната украса на Рибното езеро, която се мени през годините. Изграждат се някои от известните чешми – в близост до езерото е направена чешмата с мечката, а в централната част на градината е Народната чешма, по-късно облицована с бигор и наречена Бигоровата чешма.
Постепенно в парка започват да се изграждат редица спортни съоръжения – Скаутско игрище (на мястото на днешната лятна естрада), Арменско игрище (на мястото на езерото с патиците), тенис кортове. Още през 1903 г. в северозападната част на градината, на мястото на руските гробища, е разрешено изграждането на игрище на гимнастическото дружество „Юнак”, на ловджийското „Сокол” и на колоездачното и туристическо дружество – общо 77 декара. През 1922 г. в местността Пустинята e отпуснато място от около 60 декара за изграждането на колодрум на Българския Народен Спортен Съюз и на Първо Българско Колоездачно Дружество. Мястото е отстъпено безплатно за ползване за срок от 15 години. Управата на софийското колоездачно дружество се амбицирала да построи колодрум по случай Балканиадата през 1931 г.
При тоталитарния режим в Борисовата градина са изградени детски кътове с играчки, летни естради и театър, читалня, тенискортове, паметници, конна база.<ref name="tema" />
| |||