Разлика между версии на „Прабългари“

Уточнение.
(Уточнение.)
(Уточнение.)
Ранни сведения за присъствие на прабългарите в Тракия в 5 век дава по-късен текст на [[Йоан Антиохийски]]. Според него остготите нападат Империята и през [[482|479]] г. император [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] за пръв път се съюзява с прабългарите намиращи се тук за помощ срещу готите. Друг европейски източник, отнасящ се до прабългарите (''Βούλγαροι'', ''Bulgari''), е хрониката на [[Енодий]] Падуански (починал [[521]] г.). Той, както и [[Касиодор]], говори за победа на остготския крал [[Теодорих Велики]] в [[Срем (област)|Срем]] срещу прабългари, воюващи в съюз с [[Византийска империя|Византийската империя]] около [[485]] г. През следващите сто години византийските автори ([[Прокопий Кесарийски]], [[Агатий]], [[Менандър]]) не използват името „българи“. Вместо това на мястото на бъдещата [[Велика България]] се появяват [[кутригури]] и [[утигури]], вероятно два клона на прабългарите. Споменавания на прабългарите се появяват отново в края на [[6 век]], когато е образувана Велика България. Във византийските текстове наименованията българи, кутригури и утигури се използват като заменяеми с [[хуни]]. Според тях прабългарите са идентични или поне са част от хуните.
 
От 90-те години на 20 век се появяват редица български публикации, излагащи алтернативни хипотези за произхода на прабългарите. Според една от тях те са [[ирански народи|иранско племе]], подчинено от хуните в [[Централна Азия]] и придвижило се заедно с тях на запад. Доказателства за тази теория са нови тълкувания на [[прабългарски календар|прабългарския календар]], несъответствия на археологическите находки с по-старите исторически теории; спорни твърдения за [[семантика|семантични]] (смислови) и [[лингвистика|лингвистични]] съответствия между съвременния български език и иранските езици; както и [[антропология|антропологични]] анализи. В древния индийския епос [[Махабхарата]], в над сто пасажа е регистрирано името „балхики“, което означава жители на античния град [[Балх]]. Това според икономиста [[Петър Добрев]] е санскритското наименование на прабългарите, които обитавали [[Бактрия]].{{hrf|Добрев|1998|}} Тази хипотеза няма сериозни подръжници извън страната, а среща сериозен отпор и в България. Бактрийският език е известен от надписи източноирански език и особеностите му го показват като различен от прабългарския. Според проф. [[Раймонд Детрез]], който е сред значимите специалисти по история на България,<ref>[http://chapters.scarecrowpress.com/08/108/0810849011ch1.pdf Детрез е автор на няколко академични публикации и различни трудове, посветени на историята на България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131002150256/http://chapters.scarecrowpress.com/08/108/0810849011ch1.pdf |date=2013-10-02 }}.</ref> иранската теория е популяризирана в резултат на антитурските настроения, зародили се в края на 20 век и има изразен националистически уклон. Той изтъква, че сериозните научни кръгове приемат за основна тезата за тюркския произход на прабългарите и езика им, а арийската хипотеза е недобре мотивирана от научна гледна точка.<ref>[http://books.google.com/books?id=TRttHdXjP14C&pg=PA29&dq=bulgar+language+iranian&hl=bg&ei=w5HOTqKgLYOxhAea4PWyDQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CD8Q6AEwAjgK#v=onepage&q=bulgar%20language%20iranian&f=false Developing cultural identity in the Balkans: convergence vs divergence, Raymond Detrez, Pieter Plas, Peter Lang, 2005, ISBN 90-5201-297-0, p. 29.]</ref><ref>Historical Dictionary of Bulgaria, Raymond Detrez, Rowman & Littlefield, 2014, ISBN 1-4422-4180-2, p. 400.</ref>
 
Като заключение може да се каже, че произходът на прабългарите все още предстои да се доизяснява.