Българските народни песни са най-значителният, разнообразен, художествен дял в българския фолклор. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за народни песни и певци са от IX - X век. Най-рааниятранният запис на български народни песни са запазените песни в българо-гръцкия речник от [[Богатско]] „[[Начало на думи у българите|Начало на думи у българите, които се отнасят към (просто)народния език]]“.<ref name="Илиева">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://naum.slav.uni-sofia.bg/en/node/1720 | заглавие = Нови данни за българската поезия през ХVІ и ХVІІ век | достъп_дата = 10 октомври 2021 г | фамилно_име = Илиева | първо_име = Лилия | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Филологически факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски“ | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Най-много народни песни са запазени от XVIII век. Голяма част от старите народни песни не са записани и са забравени. Песните възникват като вътрешна потребност на създателите – да дадат израз на своите преживявания и мисли. Те са изпети в тъжни или радостни дни – на големи празници, на нивата, край стана. Техни творци са хора с поетически и музикален талант – певци, гуслари, гайдари, калваджии. Народната песен се създава и развива на село. Предава се от певец на певец и така се получават много и различни варианти.
Народният певец е разпределил в няколко основни групи песните – юнашки хайдушки, митически, обредни, любовни. Има и няколко подгрупи като самовилски, самодивски и др.
[[Файл:Tsvetan - Daskala-1939.jpg|мини|250px|Учителят Цветан Константинов с ученици в традиционни народни облекла от Северозападна България, село [[Михайлово (Област Враца)|Михайлово]], област Враца, 1939 г.]]
