== История ==
До [[Освобождение на България|Освобождението]] на терена е разположен турски военен полигон. През 1879 г. с общинско разпореждане значителна част от територията на днешния паркнего е превърнатаотредена вза рускитурско гробища. Това предизвиква гражданско негодувание и много скоро след това, през 1882 г., по общинско нареждане, то бива закритогробище. На 22 март 1882 г. с единодушно решение на Общинския съвет по предложение на кмета е предвидено създаването на парка. То среща критика с оглед окаяното състояние на столицата – кални улици и газени фенери.<ref name="tema">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=131&aid=3477|заглавие=Приказка наопаки|фамилно_име=Ценкова|първо_име=Искра|издател=сп. „Тема“|достъп_дата=15 февруари 2010}}</ref>
През 1882 г. кметът на София [[Иван Хаджиенов]] възлага създаването на градината на швейцареца [[Даниел Неф]]. През 1883 – 1884 г. той изготвя проектите и засажда първите цветя и дървета. В края на века разсадникът носи и приходи за общината.<ref name="tema" /> Езерото на мястото на бившето мочурище е наречено Рибно (а по-късно: Езеро с лилиите).<ref name="tema" /> Работата на Даниел Неф се поема от Карл Неф и Емил Аман.
Първоначално са засадени 10 000 фиданки с богат видов състав. През 1884 г., когато посадъчният материал става годен за работа, Неф засажда с любимите си акации долната лява част на проектираната градина, устройва лехи с цветя и поставя входа (портата) откъм Цариградско шосе. За две години площта на разсадника е увеличена с 14 хил. кв. м. По това време е направено и езеро с риби и патици.
До къщата на градинаря е имало цветарници, които са използвани, както за градината, така и за продажба на цветя на населението. Пепиниерата вече представлява една оформена градина, разположена на 300 декара с четири основни алеи. Освен по протежение на Цариградското шос,е градината се разширява и в югозападна посока до мястото на старото игрище „Левски”, засажда се гората над него, построява се бюфет и се създава Голямото езеро (1889).
Коренна промяна в растителния състав на градините и уличните насаждения в столицата се извършва през 1888 г., когато по препоръка на княз Фердинанд повечето от акациевите дървета трябва да се заменят с горски дъб, явор, ясен, бреза и др. Първите няколко десетки дъба са пренесени от гората в Лозенец. Първият е засаден до къщата на градинаря. В следващите 3-4 години масово се засаждат широколистни дървесни видове, докарани от Пасарелската и Кокалянската гора. Към 1890 г. от Рила планина са донесени и значителни количества иглолистни дървесни видове – черен бор и смърч. Засадени са и такива екзотични видове като секвоя, кедър, гинко билоба и др.
През 1892 г. започва строителството и на Астрономическа обсерватория на Софийския университет, завършена през 1894 г.
На 9 януари 1895 г., в чест на престолонаследника княз Борис, навършващ тогава 1 година, Пепиниерата получава официалното си име – „Княз Борисова градина“. В края на века разсадникът вече носи значителни приходи на общината от продажбата на фиданки и цветя.
През 1899 г. Голямото езеро до входа, получило името „Ариана“, е разширено и реконструирано. Години наред, през лятото, софиянци се наслаждават на разходки с лодки в него, а зимно време го използват за пързалка. В него е оформено островче, върху което се построява казино.
Разширява се и цветната градина, оформят се нови алеи – за пешеходци, конници и велосипедисти. На мястото на бивше мочурище е създадено още едно, по-малко езеро, наречено Рибно (по-късно Езерото с лилиите). В рибното езеро са поставени червени рибки и водни лилии. Към 1900 г. Борисовата градина е с размер над 500 декара.
През [[1903]] г. в престрелка между [[Слатина (квартал)|слатинските]] [[шоп]]и и полицията и военните загиват двама и са ранени десетки души. Причината била нежеланието на местните пасищата им да бъдат преустроени в парк.<ref name="tema" />
По идея на Йозеф Фрай са направени фонтанът и [[Балюстрада|балюстрадите]] на Рибното езеро. В началото на XX век е създадено езерото [[Ариана (езеро)|„Ариана“]]. За първи път в София плават лодки. Край него и в едноименната бирария се събира градският елит, свири и военна музика. През зимата се ползва за каране на кънки.<ref name="tema" />
През 1906 г. за главен общински градинар е назначен елзасецът Йосиф Фрай – страстен любител на цветята. Той преустройва градината по собствен план, доразвивайки идеите на Неф. През 1910-1912 г. засажда двете главни алеи в долната част на градината – липовата и кестеновата, а в горната част открива широката централна и двете странични алеи – от Детското игрище до Рибното езеро. По негова идея е създаден Розариумът и започват да се организират ежегодни цветарски изложби.
От 1920 г. в градината се поставят бюст-паметници на видни българи. Първият е на Иван Вазов по повод седемдесетия юбилей на писателя. Постепенно броят на бюстовете-паметници расте и са включени едни от най-известните български родолюбци, като Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Марин Дринов и много други.
Създадено е Училище на открито, използвано и като интернат за деца сираци на руски емигранти. Прави се скулптурната украса на Рибното езеро, която се мени през годините. Изграждат се някои от известните чешми – в близост до езерото е направена чешмата с мечката, а в централната част на градината е Народната чешма, по-късно облицована с бигор и наречена Бигоровата чешма.
Постепенно в парка започват да се изграждат редица спортни съоръжения – Скаутско игрище (на мястото на днешната лятна естрада), Арменско игрище (на мястото на езерото с патиците), тенис кортове. Още през 1903 г. в северозападната част на градината, на мястото на руските гробища, е разрешено изграждането на игрище на гимнастическото дружество „Юнак”, на ловджийското „Сокол” и на колоездачното и туристическо дружество – общо 77 декара. През 1922 г. в местността Пустинята e отпуснато място от около 60 декара за изграждането на колодрум на Българския Народен Спортен Съюз и на Първо Българско Колоездачно Дружество. Мястото е отстъпено безплатно за ползване за срок от 15 години. Управата на софийското колоездачно дружество се амбицирала да построи колодрум по случай Балканиадата през 1931 г.
Малко по-късно в близост е определен терен и за спортно игрище на футболния клуб „А.С.23“ (59 декара). През 1924 г. общината предоставя място в западната част на Борисовата градина и на спортен клуб „Левски“, там където днес е едноименният национален стадион. Той е построен с доброволен труд и е завършен през 1926 г.
Колодрумът е открит през 1928 г., а две години по-късно и стадион „Юнак“. Така към 1933 г. спортните съоръжения в парка заемат площ от 177 декара.
Около 1930 г. в средата на Рибното езеро, освен жабите и костенурките, е изградена каменна лилия, от която също бликали струи вода. Десетина години по-късно за пореден път е направена нова скулптурна украса на езерото. В центъра, заобиколен от известните костенурки и жаби, е поставена фигура на къпещи се деца, по проект на скултура Васил Зидаров. В близост до езерцето е направена и чешмата с мечката.
През 1937 г. започва строителството на къпалня Княгиня Мария Луиза по проект на арх. Борис Далчев, открита през 1939 г.
Съществен момент за оформянето на новоустроените територии в градината е изграждането на „Японския кът” в частта над Рибното езеро към Цариградското шосе. Това става през 1940 г. и растенията за къта, предимно вишни, са изпратени от Япония чрез японския пълномощен министър Хачия в знак на приятелски чувства на японския към българския народ.
При тоталитарния режим в Борисовата градина са изградени детски кътове с играчки, летни естради и театър, читалня, тенискортове, паметници, конна база.<ref name="tema" />
След 9 септември 1944 г. започва нов период в развитието на градината. Името е променено на „Парк на свободата“. През 1952 г. започва строителството на алпинеума.
На 2 юни 1956 г. е открита „Братската могила“ – паметник на загинали антифашисти, оформен като голяма архитектурна скулптурна композиция, над която се издига 41-метров обелиск.
През 1959 г. в лесопарковата част е изградена първата телевизионна кула в София и България, висока 120 метра. Къпалнята е преименувана на „Република“.
От 1963 до 1973 г. след реконструкцията на тогавашния бул. „Ленин“ (днешно „Цариградско шосе“) и двукратното разширение на стадион „Васил Левски“ от парка са отнети 30 декара.
От 1984 г. цялата територия на парка възлиза на 4120 декара, а представителната част е 326 декара. Последната му голяма реконструкция е през 1986 г., проектирана от колектив с ръководител инж. Георги Радославов.
В началото на 1992 г. се връща старото име – Княз Борисова градина, или накратко Борисова градина.
Сред най-видните управители са: Даниел Неф (1882 – 1900), [[Йозеф Фрай]] (1906 – 1934), [[Георги Духтев]] (1934 – 1944).
В почивни и топли дни броят на посетителите на парка надвишава 10 000 души.
== Забележителности ==
|