Работнически младежки съюз: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Няма фашисти в българия срещу които да са се опълчили , ЦАРЯТ е пазил неутеалитета ни , даже и нацисти не сме били , тези формирования в Царство България са били организирани от предатели слуги на Русия.
Етикети: Отменени Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Премахната редакция 11139373 на 109.121.186.169 (б.)
Етикет: Връщане
Ред 6:
РМС е забранен от правителството на [[Кимон Георгиев]] след [[Преврат в България (1934)|преврата от 19 май 1934 г.]] и преминава в нелегалност. През 1938 година към него се присъединява нелегалният [[Български комунистически младежки съюз]].
 
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] организирано се включва в антибългарскотоантифашисткото, [[Партизанско движение в България|съпротивително движение]]. Негови членове са в основния състав на партизанските отряди на т. нар. [[Народоосвободителна въстаническа армия]], както и [[ятак|ятаци]]. За тази дейност са преследвани по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]]. Основният състав на ръководството на РМС, известен като [[Петимата от РМС]], загива по време на конфликта: [[Адалберт Антонов (Малчика)]], [[Александър Димитров (комунист)|Александър Димитров (Сашо)]], [[Лиляна Димитрова|Лиляна Димитрова (Блага)]], [[Йорданка Николова|Йорданка Николова (Катя)]] и [[Свилен Русев|Свилен Русев (Бойко)]].
 
След 9 септември 1944 г. РМС е легализиран. На 5-ия му конгрес през 1945 г. за секретар на ЦК е избран [[Живко Живков]]. От декември 1947 г. РМС влиза в [[Съюз на народната младеж|Съюза на народната младеж]] и прекратява самостоятелното си съществуване.<ref>Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, България, С., 1983, с. 354</ref>