Лазар Търповски: Разлика между версии

През 1935 година се завръща в Гърция и става виден организатор на [[Гръцката комунистическа партия]] в родния край. След дълго издирване режимът на генерал [[Йоанис Метаксас]] успява да залови Търповски в село [[Сливени]] на 17 януари 1939 година. Съден в [[Костур (град)|Костур]] и затворен на остров [[Егина]], а впоследствие - в затвора [[Акронавплия]] до 1941 година, когато Гърция е разгромена от [[Нацистка Германия]]. На 28 юни 1941 година заедно с [[Андрей Чипов]], [[Атанас Пейков]], [[Лазар Дамов]], съселянина си [[Анастас Караджов]] и още 22 комунистически затворници той е [[Освобождаване на македонските комунисти от Акронавплия|освободен]] оттам по настояване на [[България|българската]] легация в [[Атина]] пред германските окупационни власти.<ref>Даскалов, Георги. {{Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946, София, 1999, |171.}}</ref> Това става след като те декларират пред властите българския си произход.

След освобождението си Търповски се включва активно във възстановянето на ГКП. Става член на Областното бюро на партията за цяла [[Гръцка Македония]]. Заловен от силите на антикомунистическата съпротива ПАО и убит в село [[Имера (дем Сервия-Велвендо)|Имера]] (Хейбели). <ref>Даскалов, Георги. {{Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946, София, 1999, |758.}}</ref> Лазар Търповски се представя като лоялен привърженик на политиката на Коминтерна и ГКП и е чужд на зараждащите се домогвания на [[ЮКП]] към [[Южна Македония]].

Лазар е внук на Димо Търповски и син на Атанас (Насо) и Ирина (Рина) Търповска. Има двама братя – Христо (1913-1949) и Коста (1915-1944) и една сестра – Янка. Известен е един негов син – Мито (Димитър) Търповски (1925-1970). Родителите Атанас и Ирина Търповска на преклонни години през 1948 г. се изселват в [[Социалистическа федеративна република Югославия|Югославия]], както и внукът им Мито през 1945 г. Христо и Коста загиват, участвайки в гръцката комунистическата съпротива. Янка Търповска се преселва в [[България]] през 1945.<ref>Попјаневски, Лазо. Костурското село Д'мбени. Скопје, 1996, 205, 269-271, 306.</ref> Шуреят му Филип Калков е участник в местната чета на „Охрана“ в годините на Втората световна война.<ref>{{Участта|426}}</ref>