Понора: Разлика между версии
Нова страница: „'''Понòра''' е водна пещера в рида Милин камък в Западния Предбалкан. Образувана е в аптски<ref>{{икона|en}} [https://en.wikipedia.org/wiki/Apt,_Vaucluse#Geological_age Apt, Vaucluse, раздел Geological age]</ref> варовици.<ref name=ЕБ>Енциклопедия "България", том 5, стр. 334, Издате...“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 19:49, 15 октомври 2021
Понòра е водна пещера в рида Милин камък в Западния Предбалкан. Образувана е в аптски[1] варовици.[2]
Пещерата е постоянен понор за водите на река Лиляшка, дълга е 3497 m и във всичките ѝ галерии тече вода.[3]
Подземната река има малки водопади, както и образува серия от тесни дълги езера, на места много дълбоки. Последното езеро и реката завършват със сифон, чиято вода се излива в живописния карстов извор Жабокрек. В пещерата има много синтрови[4] прегради, сталактони, сталагмити и сталактити, най-известни от които са „Големият водопад“, „Замъците“, „Атомният взрив“. Открита е през 1960 г., изследвана и картирана е през 1961 г. През 1963 г. е обявена за природна забележителност.[2]
Сифонът към Жабокрек, разположен в края на пещерата след дългото близо 800 m последноезеро, е достъпен само за водолази.[3]
Проникването в пещерните галерии от неспециалисти и лица без опит в пещерното дело не е препоръчително без опитен водач.[3]
Бележки
- ↑ ((en)) Apt, Vaucluse, раздел Geological age
- ↑ а б Енциклопедия "България", том 5, стр. 334, Издателство на БАН, София, 1986 г.
- ↑ а б в Пещера „Понора“, Опознай.bg
- ↑ Синтър е скално вещество, създаващо разнообразни форми в пещерите, образувано по тавана, стените и пода им вследствие продължителното отлагане на калциев карбонат от разтворения във водата варовик.