Белоградчишки скали: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 16:
}}
'''Белоградчѝшките скали''' са [[скала|скални]] форми в Западния [[Предбалкан]], в южното подножие на [[Венеца (рид в област Видин)|Белоградчишкия венец]], около [[Белоградчик]] и селата [[Боровица (област Видин)|Боровица]], [[Чифлик (област Видин)|Чифлик]] и [[Праужда]] в област Видин и село [[Белотинци]], [[област Монтана]]. <ref name=от>[[Енциклопедия „България“]], том 1, стр. 253, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, [[1978]] г.</ref> Обявени са за природна забележителност през [[1949]] г. Включени са в списъка на [[Стоте национални туристически обекта]]. Включени са в [[Червена книга на Република България|Червената книга на България]] като уязвимо природно местообитание.<ref name="чк">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/15H3.html | заглавие = Пирамидални образувания от триаски пясъчници (Белоградчишки скали) | достъп_дата = 16 октомври 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Червена книга на България | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
Белоградчишките скали представляват система от скални групи и единични скални разкрития. Разположени са по дължината на Белоградчишкия разлом в Западния Предбалкан на протежение 30 km с ширина до 3-5 km, включена между ''връх Ведерник'', намиращ се в планинския рид [[Ведерник]], и околностите на село Белотинци. Това са естествени скални образувания, на места до 200 m високи, формирани в течение на стотици милиони години. Съставени са от утаечни скали от пясък и различни, често големи, скални късове, покрити от варовити утайки.<ref name="чк"/>
Ерозията на водата, вятърът и колебанията на температурата са моделирали различни скални фигури, наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици. Червеникавият им цвят е получен от железните оксиди и хидрокисиди, допълнително оцветяване на скалите придават сивите и кремави варовици. Зъбери, отвесни скални стени, пропасти, скални колони ограждат естествени крепости, използвани от хората през вековете. В пясъчника и варовика са образувани над 100 пещери. Растителността по скалите е слабо развита. Срещат се следните видове висши растения: скална ауриния, полегнала песъчарка, северно изтривниче, еленова камбанка, келяв габър, полски рожец, стенна двуредка, стенна рупа, горска власатка, едроцветен тънконог, ресничеста бисерка, гребенест живовляк, обикновена хрущялка, бяла тлъстига,
== Състав ==
| |||