Договор от Бретини: Разлика между версии

м
→‎Клаузи: Средни тирета.
Редакция без резюме
м (→‎Клаузи: Средни тирета.)
 
== Клаузи ==
По същество договорът от Бретини не е много различен от договореното по-рано в Лондон. Цяла югозападна Франция ([[Аквитания (регион)|Аквитания]], [[Поату-Шарант|Поату]], Сентонж), но не и оспорваните Мен, Турен и [[Анжу]] минават под английска власт. При това те престават да бъдат васални на френския крал, а стават суверенни територии, свързани в [[лична уния]] с [[Кралство Англия|Англия]]. На север английската власт над Кале и Понтиьо е потвърдена, но [[Нормандия]] и [[Фландрия (графство)|Фландрия]], които Едуард също е искал, остават във Франция. Сумата за откупа на краля е намалена на 3 млн. екю.<ref>John Wagner, ''[https://web.archive.org/web/20180716235643/http://dl.lilibook.ir/2016/03/Encyclopedia-of-the-Hundred-Years-War.pdf Encyclopedia of Hundred Years War]'', London 2006, p. 59</ref> Изтерзаната му държава трябва да я плати на пет транша по 600 000 екю. Това включва и 16 негови генерали и съветници, всички пленени при Поатие. Двама синове на краля - [[Луи I Валоа-Анжуйски|Луи д'Анжу]] и [[Жан дьо Бери]] - са изпратени като заложници в Лондон на негово място. За сметка на това Едуард ІІІ обещава официално да се откаже от претенциите си за френската корона.
 
През октомври двамата крале са превозени с кораб до Кале, където подписват нов договор. Той потвърждава на още едно ниво клаузите от Бретини. Има една малка разлика - Едуард заявява, че няма да се откаже веднага от правата си, а когато френските власти освободят всички обещани територии. Той изпълнява обещанието си и през ноември 1361 г. със специален документ обявява, че не се счита вече за френски крал.
 
== Съдбата на договора ==