Михаил II Асен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 32:
През 1253 г. Михаил II Асен със севастократор Петър сключва [[договор между Търновското царство и Дубровнишката република]], насочен срещу сръбския крал [[Стефан Урош I]] и цялата му рода и срещу всички, които живеят в неговата земя. Според клаузите на този договор, в случай че Сърбия бъде победена, двете страни ще си поделят териториите и́.
 
През същата година българските войски нахлуват във вътрешността на Рашкото кралство, но скоро след това войната е прекратена. Неблагополучията след възкачването на царя стават причина към 1254 г. царицата-майка Ирина да загуби позициите си в регентството и единствен до непълнолетния цар остава [[Петър (севастократор)|севастократор Петър]].[[Файл:Second Bulgarian Empire (1241-1256).png|мини|330x330px|България при [[Калиман I Асен|Калиман I Асен]] (1241 – 1246) – в ''жълто,'' и при '''Михаил II Асен''' (1246 – 1256) –в ''<u>оранжево</u>''.|ляво]]През [[1254]] г., на 3 ноември, умира Йоан III Дука Ватаци и Михаѝл II Асен, възползвайки се от смъртта на императора, решава да отвоюва загубените след 1241г. земи. Българските войски навлизат в Тракия и Македония и си връщат крепостите [[Станимака]] (Асеновград), [[Перущица]], [[Кричим]], [[Цепина|Цепина,]] [[Перперикон|Перперек]] с областта Ахрида в [[Родопи]]те и [[Скопие]] и [[Велес]] в югозападните български земи. Новият никейски император [[Теодор II Ласкарис]] прехвърля войски от [[Мала Азия]] на [[Балкани]]те и успява да изненада Михаил II Асен и да си възвърне Родопската област.
 
В края на 1255 г. Михаил II Асен сключва мир с унгарците, скрепен с брак между него и внучката на крал [[Бела IV]], дъщеря на княз [[Ростислав Михайлович]], чиято подкрепа е осигурена.