Михаил II Асен: Разлика между версии

В 1246 г. [[Никейска империя|Никейският император]] [[Йоан III Дука Ватаци]] се възползва, че на българския престол е „дете цар“ и извършва нападение. Големи български градове като [[Кюстендил|Велбъжд]], [[Мелник]], [[Скопие]], [[Сяр]], [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Цепина]] и други са завладени. От Търново не успяват да реагират и през 1247 г. е сключен мир, според който България губи около една трета от територията си. От положението се възползват и [[маджари]]те, които по същото време завладяват българските области [[Белград]], [[Браничево]] и вероятно [[Срем (област)|Срем]], след което унгарския владетел добавя към титлата си и „крал на България“.

 

 

През същата година българските войски нахлуват във вътрешността на Рашкото кралство, но скоро след това войната е прекратена. Неблагополучията след възкачването на царя стават причина към 1254 г. царицата-майка Ирина да загуби позициите си в регентството и единствен до непълнолетния цар остава [[Петър (севастократор)|севастократор Петър]].[[Файл:Second Bulgarian Empire (1241-1256).png|мини|330x330px|България при [[Калиман I Асен|Калиман I Асен]] (1241 – 1246) – в ''жълто,'' и при '''Михаил II Асен''' (1246 – 1256) –в ''<u>оранжево</u>''.|ляво]]През [[1254]] г., на 3 ноември, умира Йоан III Дука Ватаци и Михаѝл II Асен, възползвайки се от смъртта на императора, решава да отвоюва загубените след 1241г. земи. Българските войски навлизат в Тракия и Македония и си връщат крепостите [[Станимака]] (Асеновград), [[Перущица]], [[Кричим]], [[Цепина|Цепина,]] [[Перперикон|Перперек]] с областта Ахрида в [[Родопи]]те и [[Скопие]] и [[Велес]] в югозападните български земи. Новият никейски император [[Теодор II Ласкарис]] прехвърля войски от [[Мала Азия]] на [[Балкани]]те и успява да изненада Михаил II Асен и да си възвърне Родопската област.