Стогодишна война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 96:
=== Успехи на Франция при Шарл V (1369 – 1389) ===
[[Файл:Du Guesclin Dinan.jpg|мини|Статуята на Дю Геклен в [[Динан (Франция)|Динан]]]]
По време на военните действия при управлението на Шарл V англичаните постепенно са изтласкани обратно. Макар че след [[Битка при Орей|битката при Оре]] от 1364 г. [[Война за бретанското наследство|Войната за бретанското наследство]] приключва в полза на англичаните, херцозите на Бретан в крайна сметка проявяват лоялност към френския престол (бретанският пълководец [[Бертран дю Геклен]] дори се превръща в един от най-успешните френски военачалници и [[конетабъл на Франция]] по време на Стогодишната война). Това е времето и на други способни пълководци - [[Оливие дьо Клисон]], Амори дьо Краон, [[Жан дьо Виен]].
Почти веднага след това, през 1366 г., Черният принц се заема с война на Иберийския полуостров. Поради болест той е освободен от командването през 1371 г., а Едуард III е твърде възрастен, за да воюва. През 1370 г. [[Педро I Жестокия (Кастилия)|Педро Кастилски]], чиито дъщери Констанс и Изабела са омъжени за братята на Черния принц – [[Джон Гонт]] и Едмънт Лангли, първи херцог на Йорк (1341 – 1402), е свален от престола от [[Енрике II Кастилски|Енрике ІІ]], с подкрепата на Дю Геклен и французите. Между [[Кралство Кастилия|Кастилия]] и Франция, от една страна, и Португалия и Англия, от друга, избухва нова война.
Със смъртта на [[Джон Чандос]], [[сенешал]] на [[Поату-Шарант|Поату]], на бойното поле и пленяването на Жан дьо Граи, ''каптал'' (феодална титла в Гаскония) на Бюш, англичаните са лишени от някои от най-добрите си пълководци във Франция. В поредица от внимателно планирани и проведени кампании на изтощение, избягвайки големите английски армии, Дю Геклен завладява много градове, включително [[Поатие]] през 1372 и [[Бержерак]] през 1377 г. През 1372 г. съюзният френско-кастилски флот удържа [[Битка при Ла Рошел|победа при Ла Рошел]], унищожавайки английската ескадра. От своя страна, англичаните отговарят с поредица от опустошителни набези - ''[[Chevauchée|chevauchées]].''
След смъртта на Черния принц през 1376 г. и на Едуард III през 1377 г. на английския престол се възкачва непълнолетният син на принца – [[Ричард II]]. След това, със смъртта на Дю Геклен през 1380 г. и продължаващите стълкновения с шотландците на северните граници на Англия (например загубата в [[Битка при Отърбърн|битката при Отърбърн]]), военните действия между страните постепенно заглъхват. Изтощението от войната и вътрешните проблеми на двете страни водят до сключване на [[Примирие в Люлингем|примирието в Люлингем]] през 1389 г. То е удължавано много пъти преди отново да се стигне до открита война и се оказва най-дългият период на мир през Стогодишната война.
==== Втори мирен период (1389 – 1415) ====
По време на този период от конфликта Англия е ангажирана повече с вътрешни борби ([[
През 1400 г. в Уелс избухва бунтът на [[Оуайн Глиндур]], който е потушен едва през 1415 г. и който в действителност довежда [[Уелс]] до състояние на полузависимост за няколко години. В Шотландия, промяната на властта в Англия предизвика нова серия от гранични набези, на които англичаните отговарят с нашествие в шотландските земи през 1402 г. и поражението на шотландската армия в битката при Хомилдън Хил. Спорът за плячката от похода между краля и Хенри Пърси, граф на Нортъмбърланд, прераства в дълга и кървава борба между двамата за управлението на Северна Англия, която приключва с почти пълното унищожение на семейството на Пърси през 1408 г. През този период Англия се сблъсква с многократни набези от страна на френските и скандинавски пирати, които водят до голям спад на търговията и намаляват флота ѝ. Тези многобройни проблеми водят до постоянно отлагане на спора с Франция до 1415 г.
| |||