Уикипедия

География на Албания: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: Козметични промени
Редакция без резюме
Ред 2:
Географски [[Албания]] е [[Балкани|балканска]] [[страна]], с [[площ]] 28 748 km².
 
== Географско положение, граници, големина ==
== Местоположение ==
Албания е разположена в югозападната част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], по [[крайбрежие|бреговете]] на [[Адриатическо море|Адриатическо]] и [[Йонийско море]]. [[Пролив]]ът [[Отранто]], широк в най-тясната си част 75 km, я отделя от [[историческа област|историческаисторическата област]] [[Апулия]] в [[Италия]]. Бреговете на Адриатическо море са предимно ниски, слабо разчленени, със слабо врязани в сушата заливи ([[Дрински залив|Дрински]], Дурас, [[Вльора (залив)]] и др.). Бреговете на протоците [[Отранто]] и Керкира са планински, с малки скалисти заливи.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article098117.html «Большая Советская Энциклопедия» – Албания, (раздел Природа), т. 1, стр. 383-384]</ref>
 
== Граници ==
{{основна|Граници на Албания}}
На северозапад Албания граничи с [[Черна гора]] (дължина на границата 172 km), на североизток с [[Косово]] (112 km), на изток е по-дългасъс [[границаСеверна Македония]]та ѝ(191 –km) съси на югоизток с [[Северна МакедонияГърция]], а(282 km). Общата дължина на югоизтоксухоземните играници юге посредством717 [[Епир]]km. Дължината на бреговата линия граничизаедно с [[Гърция]],бреговете на островите е 472 km. В тези си граници площта на коятоАлбания е най-дългата28 ѝ748 границаkm².
 
Територията на Албания се простира между 39° и 42°с.ш. и между 19° и 21°и.д. Крайните точки на страната са следните:
Общата дължина на сухоземните граници на Албания е 717 km, от които 282 km с Гърция, 151 km с Република Македония, 112 km с Косово и 172 km с Черна гора. Крайбрежната ѝ ивица е дълга 362 km.
* крайна северна точка – ({{coord|42|39|40|N|19|43|39|E}}), в планината [[Проклетия]], на границата с [[Черна гора]].
* крайна южна точка – ({{coord|39|38|41|N|20|11|39|E}}), на границата с [[Гърция]], на 1 km югоизточно от села Конисполи
* крайна западна точка – ({{coord|40|30|11|N|19|15|50|E}}), на западния бряг на остров [[Сазани]].
* крайна източна точка – ({{coord|40|39|58|N|21|03|26|E}}), на границата с [[Гърция]], на 3 km източно от село Трен.
 
Максималната дължина на страната в посока северотсевер-юг е около 320 km, а максималната ѝ ширина вот направлениетозапад на изток-запад не– надхвърляоколо 150 km.
 
== ЛандшафтРелеф ==
Покрай Адриатическото крайбрежие от север на юг се простира силно нахълмена акумулативна низина с ширина до 40-45 km, заемаща мястото на предпланинско пропадане. От юг, изток и север тя е обградена от нагънати средно високи алпийски хребети и масивите на [[Албански Алпи|Албанските Алпи]] (Проклетия, 2692 m), [[Томор|Томори]] (2480 m), [[Кораб (планина)|Кораб]] (връх '''[[Голем Кораб|Кораб]] 2764 m'''), изградени от варовици, пясъчници, флишеви скали, серпентинити и други мезозойски и кайнозойски скали. Планините са силно разчленени, често с остри върхове и множество междупланински котловини, най-големите от които са в районите на градовете [[Корча]] и [[Гирокастра]]).<ref name="bse"/>
Територията на Албания е 28 700 km². Върху по-голямата част от тази територия се простират планински вериги, част от [[Динарски планини|Динарската планинска система]], която започва от [[Словения]] покрай Адриатика, преминава през [[Албански Алпи|Албанските Алпи]], планините по границата между Албания и Македония, и завършва с [[Пинд]] в Гърция. Най-високата точка на Албания е връх [[Голем Кораб|Кораб]] в едноименната планина [[Кораб (планина)|Кораб]] на границата с Република Македония. Друг планински първенец е [[Езерски връх]] на Албанските Алпи в [[Северна Албания]].
 
== Геоложки строеж, полезни изкопаеми ==
[[Релеф]]но в Албания се очертават четири основни района – на [[Албански планини (Балкани)|албанските планини]], състоящ се от: Северен алпийски (т.нар. [[Албански Алпи]]), Централен планински, Южен планински и равнинен на [[албанска низина|албанската низина]]. Характерно за релефа на Албания е наличието на вътрешни [[Равнина (география)|равнини]], разположени между планинските масиви.
Голяма част от Албания се намира в пределите на динарските структури от Алпийската геосинклинална област, като нагъването и издигането ства през долния олигоцен. Западните райони на страната представляват част от предпланинското потъване през този период, в които изпод алувиалните наслаги излизат на повърхността олигоценски, миоценски и плиоценски глинесто-пясъчни хълмове, ниски варовикови ридове (от кредата до миоцена) със север-северозападно простиране. Във вътрешните райони нагънатите структури са усложнени от навлаци, разломи и вътрешнопланински падини (Карчанска котловина, Охридско езеро и др.). В строежа на тези райони основно участие вземат юрските, кредните и еоценовите варовици, доломити и флишеви скали. Характерни са също значителнити разкрития на ултраосновни скали (особено на север), внедрили се през мезозоя. В крайния изток (части от планините Кораб и Коритник) се появяват фрагменти от палеозойските структури на Пелагонийския масив, съставени от метаморфни и кристалинни скали. Основните полезни изкопаеми в Албания са хромовите, медните и никеловите руди, а в зоната на предпланинското потъване – находищата на [[нефт]], [[природен газ]] и битум.<ref name="bse"/>
 
Северната част от страната е ограничена от река [[Бояна (река)|Бояна]] и [[Шкодренско езеро|Шкодренското езеро]] на северозапад, Албанските Алпи на север, и високите планини по границата с Косово и Република Македония на североизток и изток.
 
Южна Албания опира в [[Охридско езеро|Охридското]] и [[Преспанско езеро|Преспанското езера]] на изток, ограничавайки се до границите на историческа [[Македония (област)|Македония]], а на югоизток и юг заема най-северната част на исторически Епир.
 
По адриатическото крайбрежие по-големите [[залив]]и от север на юг са [[Дрински залив|Дринския]], [[Драчки залив|Драчкия]] (Дуръски) и [[Вльорски залив|Вльорския залив]] (Валонски).
 
В Албания има залежи от [[нефт]], [[природен газ]], [[въглища]], [[хром]], [[мед (елемент)|мед]], [[никел]].
 
== Климат ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/География_на_Албания“.