Шарл дьо Блоа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „мини|203x203пкс|Шарл дьо Блоа - изображение от 1912 г. '''Шарл дьо Блоа''' (''Charles de Blois'') (1319 – 29 септември 1364) е френският кандидат за бретанския трон по време на Война за бретанското наследство|Войната за бретанското наследств...“
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор
(Няма разлика)

Версия от 16:37, 18 октомври 2021

Шарл дьо Блоа (Charles de Blois) (1319 – 29 септември 1364) е френският кандидат за бретанския трон по време на Войната за бретанското наследство. Приема се, че той е законен херцог от 1341 до смъртта си през 1364 г. срещу претенциите на поддържаните от Англия представители на рода Монфор. През 1904 г. е присъединен към "блажените" в Католическата църква (виж Беатрификация).

Шарл дьо Блоа - изображение от 1912 г.

Роден в Блоа, той е син на Ги дьо Шатийон, граф на Блоа и на Маргьорин Валоа, сестра на крал Филип VI. Чрез брака си с Жана дьо Пентиевр се оказва наследник на бретанския трон след смъртта на Жан ІІІ, неин чичо.[1] Бретан е силно херцогство, което може да има голяма роля в започващата Стогодишна война, затова французите решително подкрепят каузата на графа, включително и с войски. Заедно с бъдещия Жан II Шарл дьо Блоа нахлува на територията му, превзема Нант и пленява Жан дьо Монфор. След това съдбата се обръща. На следващата 1342 г. англичаните изпращат армия, която успешно се противопостав на французите в битката при Морлеи Шарл трябва да отстъпи част от херцогството на противниците си.

Когато Жан дьо Монфор умира през 1345 г., англичаните веднага издигат на мястото му малкия му син (който носи същото име). В битката при Ла Рош-Дериен през 1347 г. Шарл дьо Блоа е пленен. Това не слага край на съпротивата на привържениците му, но е тежък удар за него. Чак през 1356 г. той е освободен срещу откуп,[2] но и срещу обещанието да не се меси повече в бретанските дела. Удържа на обещанието си няколко години - до 1364, когато се опитва да организира широка кампания против английските сили в херцогството. Тя приключва трагично в битката при Оре. Там Шарл дьо Блоа е убит и каузата му логично отива към края си. Повечето му съмишленици се подчиняват на новия херцог Жан V дьо Монфор.

Според договора от Геранд (1365) Жана дьо Пентиевр признава Монфор за законен херцог. Той обещава, че ако няма деца, ще бъде наследен от нейните и на Шарл дьо Блоа. До това не се стига, защото успява да осигури предостатъчно наследници на трона.

Бележки

  1. Charles de Blois, Encyclopédie Larousse
  2. Англичаните го освобождават през 1351 г. срещу обещание Франция да плати откупа му. Когато става ясно, че това нма да се случи, Шарл дьо Блоа рицарски се връща в плен (John Wagner, Encyclopedia of Hundred Years War, London 2006, p. 92)